Отказващото се дете – да насърчаваме, вместо да хвалим

Току що сте платили огромна сума за уроци по балет, без да броим разноските по туфли, трико, и прочие – и сега тя иска да се откаже. Какво да правите? Не искате децата ви да се отказват току-така. Учим ги да уважават задълженията си, както и че като започнеш нещо, трябва да го завършиш, нали така?

Разберете проблема

Ако детето ви се е записало за някаква дейност, но след първите няколко урока решава, че вече не му харесва, ви съветвам да разберете защо, какво се случва. Има три основни причини и рядко става дума за ужасяваща неспособност да се спазват ангажиментите. Ето ги трите основни предизвикателства:

-Притеснило го е нещо, което лесно може да се отстрани
-Открило е, че не харесва заниманието толкова, колкото си е представяло
-Разбрало е, че не е станало веднага сред най-добрите от групата.

Да видим дали можем да помогнем на тези фронтове

Решения:

Има три области на тревожността и съответни предложения за преодоляването й.

Нещо се е случило. Когато детето не иска повече да ходи на дадено занимание, разпитайте за реалната причина и заедно потърсете варианти за преодоляването й. Ако например се притеснява от общата съблекалня, предложете му от къщи да си облича екипа и да се преоблича пак у дома. Ако от мястото, където е седнало, не се чува преподавателя, поговорете да бъде преместено някъде по-напред.

Вече не му харесва. Ако заниманието се окаже далеч не толкова интересно, колкото детето си е мислело , това е разбираемо. Позволете на детето да спре да ходи. Всички правим грешки. Няма страшно, няма лошо, важното е, че е опитало. В крайна сметка нали затова сме го записали – да разбере какво харесва и какво – не. През годините със сигурност ще има и други подобни случаи на отказване. Представете си обаче дете, което не смее да опита нищо ново, понеже го е страх, че ще трябва да ходи с месеци на занимание, към което е охладняло, без право на отказ, понеже родителите му не му позволяват да се отпише.

За да намерите броя на дейностите, от които детето се отписва, бъдете проактивни и опитайте следното:

-Разузнавайте. Ако детето има приятелче, което вече посещава съответното занимание, поканете го на гости. Вашето дете може да научи, че ако тръгне на гимнастика, ще трябва да чака много преди да дойде неговият ред да се качи на уредите, няма през цялото време да се упражнява на успоредката. По-добре да е наясно с това, преди да опита.
-Проверете правилата. Дали съответната школа позволява пробен период, та детето да може да опита, преди да се запише за цял сезон или година?
-Не давайте много пари в самото начало. Ако детето иска да свири, можете ли да наемете или вземете назаем инструмент, преди да решите дали да купите?

-Не се справя достатъчно добре. Много деца, както и възрастни, не са особено толерантни към грешките, които съпътстват навлизането на дадена материя. Някои деца имат погрешно убеждение, че на всяка цена трябва да са първи и най-добри – следователно, ако не са, значи за нищо не стават. Това е очевидно погрешно, но докато променяме това скрито убеждение, детето вероятно ще избира само занимания, които може да усвои лесно и бързо.

Решението е да коригирате погрешното мислене и обърканите стойности посредством насърчаване. Насърчаването буквално означава да вдъхнем кураж на детето да бъде несъвършено. Те трябва да вярват, че са ценни точно сега, такива, каквито са. А не когато станат съвършени, най-добри или покрият някакъв стандарт.

Често родителите бъркат похвалата с насърчаване. Все пак повечето от нас са отраснали с похвали и това е езикът, който знаем. Всъщност точно похвалите са тези, които внушават колко важно е да си съвършен и ерозират стабилното усещане за увереност в собствената стойност. Вместо това ние искаме да свалим акцента от съвършенството, да изпращаме неосъждащи послания и да изтъкнем ролята на усилията и подобряването отвъд „най-доброто” и „перфектното”.

Откъс от книгата „Не, това не са глезотии” на Алисън Шейфър, предоставена от издателство Colibri

Прочетете още:

Децата и ските – кога и как да започне обучението?

Плуването – кога и защо да запишем детето си на уроци?

Спортът и децата