Орторексия – пристрастяване към здравословното хранене

Заболяване, психично разстройство или поредната мода е орторексията?

За орторексия за първи път споменава д-р Стивън Братман през 1997 година. Той описва разстройството като маниакално пристрастяване да се консумира единствено здравословна храна. В резултат на което човек започва да страда от недохранване, депресия, хронични неразположения и постоянна умора.

Броят на хората, които се отказват от консумирането на меса, тестени изделия, захар, масло, кофеин и алкохол нараства лавинообразно. Учените причисляват това състояние към психическите разстройства, като отбелязват, че от орторексия страдат предимно жени до и около 30-годишна възраст, съобщава Daily Mail.
Орторексията застрашава с развитие на костно-ставни заболявания, сърдечни пристъпи, инсулт, диабет и депресия. Специалистите отбелязват, че за разлика от анорексията, орторексията е по-трудна за диагностициране. Тя е патологична и болезнено обсебваща мания.

Д-р Стивън Бартман описва подробно признаците на орторексия в книгата си “Пристрастени към здравословната храна”. В нея той поставя няколко въпроса, отговорите на които разкриват наличието на орторексия:

–  Ако начинът ви на хранене се различава от този на близките ви
–  Ако изпитвате вина когато хапвате нещо непозволено за хранителния ви режим
–  Ако се интересувате повече от полезните съставки на храната, отколкото от вкуса й.

Според доктора може да се говори за наличие на орторексия ако има дори само едни положителен отговор на въпросите, поставени в книгата.
“Всички се стремим да се храним здравословно, но когато това поведение се превърне в обсебваща мания, която застрашава здравето, тогава вече говорим за орторексия”, обяснява д-р Бартман.

Орторексията е следствие от съвременните мании по диетите, от стремежа да се консумират био, еко и натурални храни, без изкуствени добавки, оцветители и подобрители, от желанието тялото да изглежда перфектно.

Лекарите и диетолозите подреждат орторексията до анорексията и булимията и определят това състояние като хранително разстройство, основаващо се на психическа основа. Те подчертават, че между анорексията и орторексията разликата е единствено в количеството и качеството на приеманата храна.

Патологичният стремеж да се приемат само натурални, растителни храни, без консерванти, животински мазнини, без меса, най-вече червени, рафинирани брашна и захар, орторексиците свързват и с начина на приготвяне на храната – да не се режат хранителните продукти, да се използват керамични и дървени съдове за приготвянето им, е от съществено значение за тях. Възможно е дори те да се откажат да се хранят ако не са сигурни, че това, което някой им предлага, е онова, което те биха искали да консумират, водейки се от разбиранията си за здравословно хранене.

Цената на т.н. наречените здравословни продукти често е твърде висока в сравнение с цената на масовите продукти, но това не спира орторексиците да си я купуват. Те често отказват покани за събирания от свои близки и приятели, рядко посещават заведения за хранене, тъй като почти винаги са убедени, че домакините едва ли ще са сготвили храната според техните правила.
Характерно за тях е и чувството за вина, което изпитват ако по някакъв повод – съзнателно или не, приемат „неправилна“ храна.

Освен че влияе на психиката, това състояние може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Липсата на мазнини води да невъзможност да се усвояват мастноразтворимите витамини – А, D, Е и К. Възможно е да се развие и анемия поради намаления прием на желязо, което в растителните продукти е по-малко.

Както при повечето заболявания на психическа основа и орторексията може да бъде избегната, ако храненето е разнообразно и вътрешната убеденост и стремеж към здравословен начин на живот е в границите на разумния избор.