Ние сме най-добрият Коледен подарък за децата ни

Наближават Коледните и Новогодишни празници и много от родителите сме загрижени и дори леко притеснени за семейния бюджет и разходите, които предстои да направим. Ще успее ли Дядо Коледа да сложи така желаните подаръци под елхата? Тези пакети с панделка, на които е написано името им, са така чакани и желани от всяко дете и всички ние, разбира се искаме да ги зарадваме, дори това да означава да „позатегнем коланите” за известно време.

Струва да се замислим малко, преди да хукнем по претъпканите магазини, за да видим какво може да се вмести в бюджета ни. Какво всъщност иска нашето дете за празниците? Може би неговото желание е не да получи кукла, камионче или строител, а нас и нашето време с тях. И най-хубавото е, че ние можем да им дадем вниманието си, близостта и да бъдем наистина с тях и то напълно безплатно.

Забелязали сте, че детето иска заедно да построите замък, заедно да обличате куклата, за вас да направи чай в новия си сервиз, вие да му прочетете новата книжка. Когато порасне, то няма да си спомня конкретната, най-нова супер играчка (за която сме дали безумни пари), то ще помни смеха и атмосферата вкъщи по време на празниците. Това е нещото, което ще иска да предаде и на своите деца. Затова, най-добрия подарък, който може да направим за Коледа е нашето безусловно присъствие.

Нека забравим за момент притесненията си, дали ще може да изпълним всички желания от списъка и да се фокусираме върху истински важните неща.

Присъствайте, без значение от това, какво правите.

Празничният и ваканционен сезон, без съмнение затруднява повечето родители, Трябва да се пренаредят графиците, ако децата са във ваканция, да се съчетаят отговорностите в работата, с тези вкъщи, да се организират събирания на семейството, ходене при роднини, украса на дома, готвене на куп задължителни традиционни ястия, пазаруване на какво ли не и в същото време да смогваме с обикновените домашни задължения. Разкъсваме се между хиляда отговорности и се стремим да свършим всичко навреме. Но въпреки това, когато седнем да играем с детето, да му четем книжка или просто да си поприказваме с него – трябва да сме абсолютно фокусирани точно върху това. Може да са 30 минути, но нека те бъдат само и единствено за него. В това време, единственото, което трябва да е в главата ни е детето и да му отдадем цялото си внимание.

Да направим избора „да бъдем на 100%”.

Когато избираме „да бъдем”, това засяга всяко нещо, което решим да правим. Когато сме с децата си, избираме да се интересуваме от това, от което те се интересуват. Избираме да се чувстваме щастливи, че имаме време и да им отделим внимание, а не да съжаляваме, че не сме успели да им купим скъпата играчка. Избираме да се вълнуваме заедно с тях, за нещата, които ги вълнуват, дори на нас да ни се струват смешни или незначителни. Дори лошото му поведение може да ни радва в този момент, защото сега имаме времето и възможността да го научим на нещо правилно и да видим от къде и защо идва това държание и да научим повече за неговите емоции и чувства.

Да се фокусираме върху това да слушаме, а не да говорим.

По-голямата част от деня на децата, минава под знака на следването на инструкции – прибери си дрехите, оправи си леглото, не вдигай толкова шум, отивай да си играеш, храни се със затворена уста, спри да щипеш сестра си, измий си зъбите…Списъкът е безкраен. Не е зле да си припомним, че децата имат нуждата и да изразят мнението си и имат какво да кажат, също така. Много често, родителите сме толкова фокусирани върху това какво имаме ние да им кажем, че съвсем забравяме да ги изслушваме. Трябва да ценим мнението на децата си. Трябва да им предоставим възможността да говорят. Да уважим гледната им точка, да ги изслушваме. Просто да слушаме техния глас.

Да се свържем с децата си чисто физически.

Допирът е най-силният начин да покажем на някого, че го обичаме. Нека се сближим с децата си като ги прегръщаме, целуваме, милваме. Да се сгушим под топлата завивка с чаша какао и да си четем книжки. Да се разходим в снега, държейки се за ръце. Да се боричкаме на пода. Да подаряваме усмивки, прегръдки, намигвания или закачливи побутвания, при всяка възможност.

Емоционалната връзка.

Чувствата и усещанията винаги са по-важни от материалните неща. Затова наша задача е да създадем сигурна емоционална среда вкъщи. Трябва да окуражаваме свободното им изразяване. Нека споделянето на чувствата бъде предавано на децата, така както им предаваме семейните традиции. Нека в домът ни наред с елхата и питката с пара, да присъстват емпатията, съчувствието и разбирането. И нека това бъде всеки ден от годината, но Коледните празници са чудесен момент, в който може да започнем традицията.

Да изключим техниката.

Телевизията, компютърът, видео игрите и iPod-а имат потенциала да прекъсват човешките лични взаимоотношения и комуникация. Затова ги изключете и оставете настрани, доколкото е възможно това, поне по време на празниците. Вместо Коледните истории, които детето гледа по телевизията, нека чуе няколко от вас. Направете си ваша семейна Новогодишна приказка-театър, поиграйте различни семейни игри, пейте празнични песни. Ако времето е хубаво, излезте навън, разходете се, направете снежен човек, организирайте бой със снежни топки, пързаляйте се с шейна. Приготвяйте заедно празничните ястия, опечете сладки, напишете заедно новогодишните късмети.

Нека играта е по техните правила.

Играйте с децата си, според тяхното ниво. Не се притеснявайте, че ще се измокрите в снега – въргаляйте се с тях надолу по хълмчето, направете си брада с пяна за бръснене, играйте така, все едно сте на 4, а не на 34 години. Оставете децата да определят правилата на играта, без значение какво пише в упътването и инструкциите. Всъщност, играейки с децата по този начин (дори да ни се струва глупав или безсмислен), всъщност създава една връзка дете-родител, която няма как да бъде създадена по друг начин. Забавлявайте се от сърце и помнете, че целта на играта, далеч не е победата.

Поемете този ангажимент за идващите празници – направете най-добрия подарък на вашите деца – присъствайте в живота им напълно, на 100%.