Неподчинението

Децата в предучилищна възраст обичат да експериментират отново това, дали предупрежденията на родители им носят съответните последствия, колко далеч могат да се простират правилата им и колко стриктно държат да се изпълняват заръките им. Затова дайте на детето си стабилни насоки в проучването му за света на възрастните. Докажете му, че думите ви имат стойност и държите на тях, за да се чувства по-сигурно в очакванията си спрямо другите възрастни. Подходът ви при налагането и следването на правила може  да му се струва диктаторски, но въпреки протестите, то ще се чувства по-защитено, знаейки, че при прехода от света на малчуганите към света на зрелите хора границите са ясно очертани и правилата – строго дефинирани.

Предпазване от проблема

Разберете колко инструкции едновременно може да следва детето ви

Детето ви е в състояние да запомни и да следва определен брой насоки в зависимост от фазата му на развитие. За да откриете къде е пределът на възможностите му, задайте му една проста задача, после две, после три. Например за три задачи кажете: „Моля те, вземи книжката, остави я на масата и седно до мен.“ Ако ги изпълни в съответния ред, ще знаете, че може да запомни три заръки. Определете точно броя им и, ако е необходимо, изчакайте, докато порасне, преди да го натоварвате с по-усложнени задачи.

Давайте му да вършите колкото може повече неща само

Тъй като малчуганите искат да следват ритъма на собствения си барабан и да имат пълен контрол върху живота си, вашето дете ще се бори за възможността да има право на избор. Винаги, когато ситуацията позволява, му давайте шанс да развива уменията си за вземане на решение и поемане на отговорност, за да поддържа и развива самочувствието си. Колкото повече усеща, че притежава контрол над нещата, толкова повече ще е склонно да поема задачи, поставени му от някой друг.

Избягвайте излишните правила

Анализирайте важността на правилата преди да ги налагате. Детето ви се нуждае от огромна свобода, за да развие чувството си за независимост.

Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи
Давайте прости и ясни указания

Бъдете колкото може по-специфични в изискванията си към детето, за да го улесните в спазването на инструкциите ви. Отправяйте му предложения, но се опитайте да не го критикувате. Кажете например: „Моля те, събери си играчките сега и после ги сложи в кутията“, вместо „Защо най-накрая не запомниш, че трябва първо да събираш играчките си и после да ги слагаш в кутията сам?“

Оценявайте подобаващо следването на инструкции

Възнаграждавайте детето за изпълнението на поставените от вас задачи, като хвалите свършената от него работа. Можете да му покажете как самото то да оценява положените от някой друг усилия, като кажете: „Благодаря ти, че свърши това, за което те бях помолила.“

Бройте отзад напред

Установете правило, според което детето да изпълни задачите си, броейки от пет до нула например, за да му дадете възможност да се забавлява, преследвайки срокове, докато изпълнява поръчката ви. Кажете му: „Моля те, събери играчките си сега. Пет-четири-три-две-едно.“ Благодарете му за това, че се е вместило в графика, ако действително е така. Ако не се е справило, опитайте пак, броейки от десет до нула.

Оценявайте прогреса не детето

Бъдете главен поддръжник на детето, докато прави първите си стъпки към изпълнение на поставените от вас цели. Кажете му например: „Страхотно е, че се залавяш за работата си и събираш играчките си толкова бързо.“

Използвайте Правилото на баба

Децата са по-склонни да следват инструкции, когато знаят, че са способни да свършат работата и ще последва възнаграждение. Кажете например: „Когато събереш книжките си, можеш да включиш телевизора“, или „Когато измиеш ръцете си, ще обядваш.“

Упражнявайте следването на инструкции

Ако детето не следва инструкциите ви, разберете дали е неспособно, или просто не е склонно да се подчини, като го последвате в задачата му. Направлявайте го, като му помагате и хвалете прогреса му в хода на процеса. Щом разберете, че е способно да изпълнява задачата си, но просто отказва да се занимава, кажете: „Съжалявам, но ти не се справяш със задачата си. Затова сега трябва да се упражняваме.“ Направете пет „тренировки“, а после му дайте възможност да опита отново само. Ако продължава да отказва и да търси съдействието ви, кажете: „Явно трябва да правим повече упражнения. Когато привършим, ще можеш отново да играеш с играчките си.“

Какво не трябва да се прави

Не губете контрол над себе си, ако детето ви се противи
Кажете си: „Знам, че детето ми не желае да прави това, което му нареждам, но аз имам много повече опит и зная какво е най-добро за него. Трябва да го уча, като му давам ясни инструкции, така че рано или късно да започне да прави нещата само.“

Не наказвайте детето, защото не ви се подчинява

Като учите рожбата си как да прави нещо, вместо да я наказвате за това, че не го върши, не наранявате нейното самочувствие и не насочвате вниманието й към факта, че е претърпяла провал.

„Прави каквото ти казвам!“

Четири и половина годишният Ерик Джаксън знаеше някои букви и числа и дори беше започнал да прочита думички от любимите си книжки. Единственото нещо, с което не се справяше, беше това, на което майка му държеше най-много – да следва нейните инструкции.

Всеки божи ден майка му поставяше просто задачи, като: „Ерик, моля те събери си играчките и после сложи мръсните си дрехи в коша за пране“, или „Ела седни на кушетката и обуй обувките си.“. Ерик свършваше някак си първата част от задачата, а после изгубваше нишката на това, което трябваше да свърши, и хукваше да издирва някаква играчка или да надникне и разбере с какво се е захванал брат му.

„Колко пъти трябва да ти казвам какво да правиш? – крещеше разочарованата му майка. – Ти никога не ме слушаш. Никога не разбираш какво ти говоря!“ – мърмореше тя и го пляскаше по дупето, задето не следва заръките й.
Всичко продължи до деня, когато Ерик й отвърна с крясък: „Не мога да правя това, което искаш!“ Майка му изведнъж проумя какво й казва той и го взе на сериозно. Тя реши да се опита да ограничи задачите си до една проста команда, за да види, дали синът й ще се справи.

„Ерик, моля те, донеси ми обувките си!“ – помоли го тя и видя как марширува към синьо-белите си обувки, взема ги от пода и ги отнася директно към нея. Тя плесна с ръце от удоволствие: „Благодаря ти, че направи това, за което те помолих!“

Малко по-късно му нареди да си облече палтото. Когато Ерик изпълни задачата си, тя отново го възнагради с похвала и силна прегръдка за положеното усилие.

Майката на Ерик беше доволна, че спря да крещи и да заплашва сина си. Тя разбра, че да се вслушва в неговите чувства е жизненоважно за съвместното им съжителство и бъдещите им отношения. После бавно и постепенно увеличаваше броя на задачите, които му поставяше. Ерик започна да върши първо две неща едно след друго, после три … И така нейният ясен език и прилагането на Правилото на баба й помогнаха да спечели войната срещу неизпълнението на задачите.

Откъс от книгата „Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина“
Автори: Джери Уайкоф и Барбара Юнел
Издателство: Колибри