Нашата първа фотосесия: втора част

Прочетете и първата част на статията.

Миговете така отлитат, толкова бързо се разплитат и разпадат… а ние ще си направим красиви спомени за цял живот, мислех си, ведро крачейки към фотографското студио. Принцесата в количка също явно усещаше радостните трептения във въздуха около нас, защото беше в повече даже от обичайното си разкошно настроение.

За щастие на всички ни, въпросното радостно настроение й се задържа през цялото време на изобщо некратката сесия. Още с пристигането фотографът (дама, разбира се, дали има мъже, занимаващи се с бебо-детски снимки?) ми каза, че ваучерът ни е за 30 снимки, ама доплащане ще ни осигури още 30. Сега, да бъдем честни, кой няма да даде още парички, за да снимат бебока му повече? Така или иначе сме отишли, настроени сме празнично, събитието се случва най-сетне, как няма да прекалкулираме рязко семейния бюджет и да не кажем отривисто „Да“ на офертата?

Цели 4 часа и половина се забавлявахме страхотно. Страхотно! Аз си носех 2 комплектчета дрехи, с които много държах бебоция да получи професионално дигитално запаметяване – една от най-големите ни гардеробни ценности е червено шлиферче, което й купихме, когато още живееше в корема ми, а то, за почуда на всички ни, все още й става, даже отлично стои. С него се получи и разкошествена снимка, със сигурност получава място на почетната фото-стена у дома

Та, за забавлението. Бебус-дребус търпеливо приемаше всичките преобличания, осем на брой. Видяхме я като малка принцеса с корона и розова рокличка, като моряк сред море от мечета, като съкровище… не че има нужда от специални дрешки, за да е такова, де И през цялото време тя се усмихваше, хилеше, кудкудякаше, бърбореше, позираше, ама да знаете само как позираше, все едно цял живот това е правила. Ех! И аз, и баба й, моята майка, която, естествено, нямаше как да пропусне грандиозното случване, се просълзявахме от умиление на неравни интервали. Докато гледаш детенцето си как се справя майсторски с нова обстановка, предизвикателства, общуване с непознат човек; как се преобразява за секунди в различни костюмчета… не може да не си мислиш за това какво ли крие бъдещето за него и да се молиш винаги, винаги да му е толкова забавно и да се адаптира мигновено, извличайки най-доброто от всяка ситуация. Да блести, както блестеше през този красив майски следобед. Дано!

Мисля, че всички майки трябва да направят такъв подарък – на себе си и своето дребусче или за приятелка. Недейте да отлагате, нито времето ни чака, нито ние трябва да се опитваме да го караме…