“Мамо, ще ставаш баба!”

„Мамо, ще ставаш баба!“, с тази фраза, животът на всяко семейство се преобръща надолу с главата.

С появата на бебе във фамилията, ролите в семейството се променят, най-малко, защото майката става баба, а дъщерята – майка. Осъзнаването на тази проста истина понякога води до истински шок, особено за жените в семейството. Някои успяват да поемат заедно по новия път, приемайки новите си роли, други постоянно се опитват да променят сценария, спорят, опитват се да налагат единствено своите разбирания и съзнателно злоупотребяват в борбата за спечелването на детското внимание.

Нека погледнем на връзката между майката и бабата от гледна точка на детето и това как то възприема конфликтите между тях. Или иначе казано какво се случва с малкото дете, когато майка му и баба му не могат да намерят общ език.

Как да коригираме подобна ситуация и да спрем да я предаваме в наследство от поколение на поколение?

Бабата-тиранин

В този случай бабата е компетентна по всички въпроси. Нейните знания и способности са oт „първа ръка“ и не е случайно, че е отгледала деца, които поразително приличат на нея. Не е случайно, че всячески се опитва да отгледа така и внуците си. При всяка среща с внучето, оставя у него усещането, че никой друг, освен нея самата, не върши нещата по правилния начин. С особена натрапчивост това се усеща в отношението към собствената й дъщеря:
„Защо си му сложила тази шапка?“
„Къде са онези вълнени чорапи, които аз му купих?“
„Даваш ли му витамините, които ти заръчах?“
„Все още не си му зашила копчето на палтото!“

Детето често става свидетел как собствената му майка не прилича на себе си, когато е в компанията на баба му. То вижда, че тя се притеснява, изнервя, ядосва, когато баба му я атакува. Рядко има жени, които да успеят да сдържат нервите си в подобна ситуация и в повечето случаи търпението свършва много бързо. Детето започва да изпитва вина затова, че баба и мама се карат.

Коментар на психолога:

Този тип взаимоотношения с родителите е най-трудният тип психологическа зависимост. Най-често децата на такива родители се превръщат в техни жертви и в устойчив психологически модел, който се предава от поколение на поколение. Наблюдавайки подобни взаимоотношения между майка и баба, детето подсъзнателно приема това разпределение на ролите за норма, в резултат на което в бъдеще много вероятно ще се опита да диктува правилата в живота на своите деца по същия начин. За да се измъкнем от този порочен кръг, първото нещо, което една майка трябва да направи е да поддържа относително спокойствие в отношенията с бабата. За да не се ядосвате, прилагайте техниката на благодарността: точно когато степента на конфликта се повиши опасно, опитайте се да открийте в характера на по-възрастния причините, поради които сте достоен и добър човек и да му благодарите за всичкото добро, което ви е дала.

Опитайте се да разговаряте с майка си за връзката й с нейните родители, с какви трудности се е сблъскала, когато тя е била във вашата ситуация и т.н. Това ще ви даде възможност да се срещнете на едно и същото ниво “дъщеря – дъщеря”.

И, запомнете, в никакъв случай не пречете на децата да комуникират с “баба-тиранин”, не ограничавайте техните срещи, защото в противен случай детето ще бъде лишено от възможността да наблюдава връзката между поколенията, което със сигурност ще повлияе на вашата комуникация с бъдещите ви внуци.

Бабата “Искам всичко да знам“

Най-ярък пример за такъв тип баби е следната ситуация: Неделя, 10 сутринта, телефонът звъни и отсреща е баба, която започва с въпросите: „Станахте ли вече? Какво закусвахте? Как така още спите?“
Този тип баби са склонни да се обаждат през половин час, за да се информират как се храни, спи и развива внучето й. Подобно поведение е особено натоварващо за всички. Още повече се задълбочава ситуацията, ако сте имали неблагоразумието да инсталирате в телефона на баба всички възможни приложения за бърза комуникация. Независимо от разстоянието бабата “Искам да знам всичко”, знае всичко за всяко действие на мама и внучето, всяка подробност от ежедневието. всичките ти действия и ежедневието. Най-лошото е, че детето обикновено чува всички тези разговори на родителите си с баба му и най-вече недоволното мърморене на таткото по адрес на бабата. Фактически в този случай авторитетът на родителите е сериозно накърнен и в неговите очи доминира властта, която бабата има над живота на семейството.

Коментар на психолога:

Ако обичайната ви реакция, когато чуете телефонът ви да звъни и насреща е бабата, да го вдигате с дълбока въздишка, да го отдалечавате от ухото си, докато отсреща майка ви говори, без да спира, за да си поеме дъх, детето ще възприеме това поведение за нормално и когато порасне, най-вероятно ще прави същото, когато вие му звъните. За да не се случи това, майката трябва уверено и ясно да определи границите на позволеното и непозволеното за баба. Това трябва да стане без агресивни ултиматуми, негативни емоции и нервни изблици.

Често подобно поведение от страна на бабите се дължи на това, че им липсват активни ангажименти, на отегчение и скука. Много полезно в подобни случаи е да потърсите и заедно да намерите някакво хоби на бабата, с което тя да е ангажирана през повечето време, когато не сте около нея, включете я в някоя група в социалните мрежи, където да споделя с какво се занимава – плетене, шиене, градинарство, така че да върши различни неща, да снима резултатите от тях и да ги споделя с приятелките си.
Това е изпробван и доказал ефективността си начин за подобряване на отношенията между две поколения в семейството.

Детето трябва да е наясно, че баба му има свой живот, че основната й цел в живота не е да следи и контролира всяка стъпка на другите членове от семейството и че е съвсем нормално да не се интересува непрекъснато от внучето си, най-вече.

Бабата – жертва

Децата, които имат такива баби, са истински късметлии. Тя ще ги вземе от детската градина, ще им готви домашни манджички, ще им пече вкусни сладкиши и никое внуче не би било способно да откаже каквото и да било, приготвено от баба. Този тип баби са готови да направят всякакви жертви в името на внучетата си, без да се замислят, че и те самите се нуждаят от грижа и внимание. В подобни случаи мама е много доволна от баба и е истинска щастлива, че я има. Понякога се „усещат“ и ги съветват, че “и те са хора“ и трябва да си почиват, но този тип баби няма как да разберат, ако някой се опитва да се грижи за тях. Основното за тях е всичко с внучето им да е наред, това единствено ги прави щастливи и ги кара да се чувстват пълноценни.

Коментар на психолога:

Тези баби са се превърнали в сянка на децата на своите деца. Те са жертви, които не могат да си представят, че е възможно да си поискат нещо от живота, ей така за себе си. Подобно поведение обаче е изключително вредно за детето, защото наблюдавайки ежедневно моделът с бабата, която е жертва, много вероятно то самото да възприеме ролята на тиранин.

Ако не искате детето ви да се превърне в тиранична и безчувствена личност, заемете се с промяна на ситуацията. Започнете вие да се грижите за бабата, прегръщайте я по-често, полагайте ежедневни грижи за здравето й и не пропускайте да изтъквате положителните качества на възрастната жена пред нейното внуче, както и фактът, че е възрастна и че не е редно да върши всичко сама.

Внуците на бабите-жертви трябва да са наясно, че както баба им помага на тях, така и те трябва ежедневно да помагат на баба.

Бабата – приятел

Децата добре знаят, че има неща, които могат да се правят само с баба. Например, да играете на Черен Петър, да плюете обелките от слънчогледовите семки на площадката, да клюкарствате за съседката.

За всяко дете да има баба-приятел е страхотно! С такава баба, дори да искаш да скриеш нещо, не можеш. Тя ще се забавлява на всяка детска щуротия наравно с теб и дори одобрително ще те потупа по рамото. С възрастта обаче, повечето от тези детинщини ще започнат да изглеждат глуповато и ако не престанат навреме, заплашват да се превърнат в проблем и е много вероятно в някакъв етап самата тя за се измъкне от отговорност за възпитанието с фразата: „О, не съм виновна за нищо, то все пак е ваше дете!“

Коментар на психолога:

В тази ситуация бабата няма как да поеме родителска отговорност, родителите също не са готови за това, тъй като са поверили отглеждането на детето на бабата. В тази ситуация родителите трябва да приемат, че децата и тяхното отглеждане и възпитание е тяхна отговорност, да анализират собственото си поведение и да се опитат да повлияят на ситуацията навреме.

При всички случаи, когато има баба в семейството, това носи много ползи за всички. Благодарение на възрастните хора всяко семейство може да създаде откровени взаимоотношения между всички близки, а комуникацията да се запази активна и полезна, а децата да имат възможността да учат нови неща всеки ден и да надграждат ежедневните си умения.

Взаимоотношенията в едно семейство, особено когато две и повече поколения съжителстват под един покрив трябва да се обгрижват ежедневно и старателно, защото благодарение на предишното поколение, настоящото гради устойчиви модели на поведение. Ако родителите се отнасят към по-възрастните с уважение, то и децата им ще изпитват същото към своите баби и дядовци. Това е изключително важна точка от възпитанието на децата, която трябва да се предава от поколение на поколение.