Тя е Хр. Г. и има детенце на три години, в момента учи в чужбина и пътува често. За отглеждането помагат основно родителите й. Притеснява се от камери и микрофони, затова помоли да я представим само с инициали.
П7: Бебе или кариера?
Хр. Г.: При мен всичко беше планирано, бях на 29 когато реших да имам дете и плана беше осъществен успешно.
П7: Кога, според вас идва подходящият момент детето да постъпи в детско заведение?
Хр. Г.: Смятам, че това е строго индивидуално, зависи от детето, от майката, но поне година-две би трябвало детето да се гледа от майката, важно е и майката да се чувства добре и да продължи напред.
П7: Вие живеете в чужбина има ли големи различия по отношение на майчинството у нас и там?
Хр. Г.: У нас това, което се прави е минимално. Детските надбавки не са средства, с които можеш да си отглеждаш детето. Само да уточня, че аз не съм гледала детето си в чужбина, бях с него до година и половина и след това записах докторантура. Но ако някой разчита, че държавата ще помага, много трудно човек би се решил на повече от едно дете. Все пак, мисля, че държавата прави каквото може, ясно е, че детските няма как да са толкова високи, че да са достатъчни.
П7: Мислите ли, че намален работен ден за майките би бил от полза за това да се развиват и професионално и да отглеждат по-спокойно децата си?
Хр. Г.: Детските градини у нас са трудно достижими, аз не успях да запиша детето си в детско заведение, което означава, че майката не може да се върне на работа и това набляга търсенето на други варианти. Намален работен ден отново не е решение, ако няма място в детската градина. Мисля, че това е един от основните проблеми. Майките няма как да се върнат на работа, защото няма кой да поеме грижата за детето.
