Мама никога не си играе с нас, защото все прави нещо друго
Тези думи 4-годишната ми дъщеря изрича, докато се боричкат с баща й на спалнята, който преди малко се е прибрал от работа.
Поглеждам ги стреснато и сърцето ми буквално замира.
Първоначално се ядосах и бях готова да задействам собствената си система за самозащита – не се приготвям непрекъснато, нито съм заета постоянно, играя си с дъщеря ми… Бях на косъм да поведа яростен спор по темата.
Точно тогава ме налегна необяснимо, но огромно като гранитна скала, чувство за вина.
Сещате ли си, онази вина, която е на прага да се превърне в срам.
В съзнанието ми закънтяха мисли като градушка: – „Явно не правя нещата правилно“; „Не съм достатъчно добра майка!“; „Не знам от какво има нужда дъщеря ми.“ и т.н.
Думите на малката ми принцеса бяха на път да ме доведат до пълно отчаяние. От една страна си давах сметка, че ако оставя нейните думи без отговор, чувството за вина ще продължи да нараства като лавина. От друга – тя имаше право. Нямах голям избор.
Думите, които децата изричат, никога не бива да бъдат подминавани с лека ръка. Замислих се върху тях.
Какво искаше да каже със своите – „Мама винаги приготвя нещо!“
Не съм се къпала от два дни. Сутрин се привеждам в що-годе приличен вид за не повече от пет минути, а в момента съм все още в халата си, макар да не съм си взела душ.
Дадох си сметка, че когато се каним да отидем някъде, обикновено използвам фрази като: – „ – Мама трябва да приготви чантата.“; „ – Мама ще приготви сандвичи.“; „ – Мама ще приготви момичето.“; „ – Мама трябва да приготви вечерята.“
Така че, да, тя е права! Мама винаги и непрекъснато приготвя нещо и някого.
Да, скъпа моя, мама непрекъснато прави нещо и то не е да си играе с теб.
Истината е, че най-често трябва да приготвя доста неща за точно определено време, а то никога не достига.
Истина е, скъпа моя и това, че ти искаш и имаш нужда от мен, не само, за да ти приготвя закуска, дрешки, раницата за разходка. Ти искаш просто да си поиграем двете и имаш пълното право на това.
Малко след като си давам сметка за всичко това, правя план. План, в който има специално време за игра с моята дъщеря. Планирам съвсем скоро да се превърна в най-добрата майка за моето дете. Най-добрата, която мога да бъда, не най-красивата, не най-умната, не перфектната, а тази, която играе със своето дете.
И не защото преди съм била лоша майка, а защото доскоро само съм се приготвяла да бъда такава в стремежа си да съм перфектна, да посрещна и да отговоря на нуждите на всички останали, които са очаквали именно това от мен. Затова от сега нататък решавам да отделям повече време за игра с дъщеря ми, винаги, когато тя иска това от мен, а понякога и повече и няма да си позволя да губя време в подготовка на нещата, които според собствените ми разбирания ще ме направят добра майка. Няма да допускам да ме завладява чувството за вина, а ще се вслушвам повече в думите на детето си, ще се уча и ще й показвам всеки ден, че я обичам и че тя може да разчита на мен.
Често децата търсят нашето внимание, но улисани в подготовката си да сме перфектни родители, домакини и съпруги, ние игнорираме желанията им. Но не бива за оставаме глухи и слепи за желанията на децата ни, защото колкото повече се вслушваме в думите им, толкова повече неща за живота ще научим. Само така ще опазим сърцето си цяло, без да е нужно да се страхуваме, че не сме добри родители.
Майките са обикновени хора и не е нужно да са перфектни.
По-важно е да сме майките, които децата ще имат хубави и весели спомени.
Думите на дъщеря ми, макар първоначално да ме засрамиха, ми отвориха очите, за важните неща в майчинството, за това, че мога с нейна помощ да съм майка, която й дава не само грижи, но и внимание и обич.
Защото децата не винаги могат да разберат опитите ни да подредим дома, да сготвим вкусно, да изгладим идеално, но винаги ще са благодарни, ако ги дарим с внимание и разбиране.
И най-важното – не е нужно да сме перфектни родители, важно е да отгледаме щастливи деца!
Естер Вандерслуйс
herviewfromhome.com
1,965 преглеждания
