Макао: първата и последна европейска колония на Изтока
Експресният катамаран ни поема от пристанището на лъскавия и преуспял Хонконг и само след час, леко напрегнати от летенето по вълните, пристигаме в Макао. Първият носи отпечатъците на дългото британско присъствие, а вторият е уникален коктейл от архитектурата, цветовете и вкусовете на португалското минало и китайското настояще. Някога малкото търговско пристанище на делтата на Перлената река сега е със статут на специален административен район и е Мека на хазарта и удоволствията за възрастни.
След огромния като територия и разнообразие Китай, Макао (полуостровът и двата прилежащи острова) изглежда като точица на картата с площ, която може да се побере върху правоъгълник със страни три и десет километра. На принципа „Една държава, две системи” в края на 1999 г. (след 400 години португалско владение) той запазва от Китай капиталистическите принципи в бизнеса за период от 50 години, но в отбраната и външната политика администрацията не може да взима самостоятелни решения. Икономиката процъфтява поради бурната търговска дейност с материка, а залагането и туризмът докарват половината от брутния му вътрешен продукт.
От хотела, независимо в коя част на територията се намира, има няколко начина за придвижване към центъра и казината. Такситата са чисти, климатизирани и на нормални цени (начална такса – 11 патакас), но ги предпочитаме за трансферите от и до пристанището и летището. Градските рейсове са редовни, евтини (2,50 патакас е билетчето за една посока на полуострова) и тук можем да се поразмесим и да контактуваме с хората. Линиите са описани и в гидовете и спазват разписанията си, но посоката им на движение е на ляво и трябва да се внимава. Друг вариант са прословутите в този край на света рикши, стига да не ви пречат задушливите отработени газове на колите отпред. Комуникацията с шофьори и кочиаши е с променлив успех и включваме всичко подръчно: английски, откъслечни думи на португалски, жестове и карти и се оправяме без загубване. Пазим се от джебчии по препълнените с пъстри тълпи сокаци, макар че местната полиция се вижда навсякъде и ни уверяват, че битките на уличните банди са останали в миналото. Местните жители, ако не са пряко свързани с туристическата индустрия, са скромни и срамежливи, но с ведро настроение и приятелско излъчване. Въпреки това отказват да бъдат снимани.
Неизпускаемите забележителности
Те се намират предимно в стара част на града, а от 2005 г. 25 от тях са сред перлите на световното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Храмът А-Ма, който в исторически план е първата сграда на полуострова, се намира на самият му нос. От тук тръгва пешеходната опознавателна обиколка на старата част на Макао. Посветен е на покровителката на мореплавателите и рибарите Матсу и дава името на града. Съставен е от няколко арки, павилиони и молитвени помещения и символизира обединяването на многото религии и езически изповедания тук. Местните по всяко време влизат за ритуалите си – да се помолят, да оставят храна като дар на божествата и да платят за запалването на ароматните спирали. Те горят за здраве и сбъдване на молбите с часове, а пепелта пада в подноси като обърнати чадърчета. Горещо е и влажно и няма спасение, а по миризмите занапред ще се ориентираме дали сме край храм или заведение.
По тесните вътрешни улички с ниски къщи в колониален стил, но с китайски обитатели и декорации, минаваме край площад „Лилау” и стигаме до театъра „Дом Педро V” – първият на китайска територия в западен стил, построен през 1860 г. Излизаме на площад „Сенадо”, сърцето на стария град за няколко века, където стават много от градските празненства. Той е опасан със сгради в пастелни цветове и неокласически стил, където средиземноморската атмосфера се нарушава от храма Куан Тай. Той и зданието на Сената са олицетворение на мирното и градивно съжителство на две толкова отдалечени и чужди в сърцето си цивилизации. Импозантните католически църкви на различните ордени, мисионерствали тук, отвътре не могат да се различат от тези в метрополията: толкова автентични са като вид и хорариум на службите. Повечето са изградени след средата на 16 век, когато новата религия се установява и печели привърженици.
Катедралата на св. Павел е също от емблематичните места на Макао. Изпепелена при пожар през 1835 г., до нас е стигнала само каменната й фасада, която стърчи като своеобразен олтар на хълма. В криптата е организиран Музей на религиозното изкуство с артефакти от християнизацията на Азия. Сред сребърните късове от олтари изпъква „японски” Архангел Михаил с визия на самурай. Наблизо са останките от йезуитския колеж, първият модерен западен университет на Изтока и военната крепост, защитавала поселението. Там виждаме казармите, оръдията, кладенецът с питейна вода, арсеналът и всичко, което може да е необходимо за една продължаваща с години обсада. С отделен билет влизаме в Музея на Макао, където се научава много за историята през последните четири века чрез местните фестивали, обичаи, архитектура, спортове и кухня. Именно храната е тази, която най-добре говори за смесването на двете толкова различни култури. Португалската кулинарна традиция присъства навсякъде с прочутото „бакалао” (осолена риба треска, сготвена по различни начини), пилешките яхнии и сладкишите, а кантонската кухня предлага всякакви морски деликатеси със зеленчуци и подправки от района. Поради липса на местна традиция, ястията се запиват с оригинални португалски вина. Тръгваме си с уникален „сувенир” – типичното за района сушено говеждо – идеален начин за дълготрайно съхранение на малотраен продукт.
Лас Вегас на Изтока
Хазартният бизнес се развива от 1962 г. и няма лимит на внесената валута – можеш да похарчиш толкова, колкото имаш, че и повече: приемат се всички видове „пластмасови” пари и чекове, на всяко ъгълче има банкомати и бюра за обмяна. През уикенда цените на хотелските услуги са доста по-високи: тогава се изсипват хиляди китайци от сушата и Хонконг, за да изпробват късмета си на рулетките. Строят се все нови и нови мега казина, които са отворени денонощно, роят се хотелите с 4 и 5 звезди. Проституцията е легална, а „сауните” с предложения за всеки мерак намигат неоново с падането на мрака. За добрите стари времена на пушене на опиум и забранени удоволствия все още напомнят места като Macau Palace Floating Casino – огромен плуващ китайски павилион, украсен в червено и златно и окичен с дракони и феникси: все символи, пряко свързани с богатството в традиционната култура. Най-любимите места за пазаруване на туристите са в района на историческия площад „Сенадо”, край Ред маркет и в моловете. Аркадите на луксозните хотели преливат от всички световни марки и са раят на безмитното пазаруване. Магнит са и типичните китайски дрогерии с билки, сушени прилепи и лястовичи гнезда, където се акцентира на илачите за потентност. Антиквариатите и магазините за часовници и бижута също са на всяка крачка. Пазаренето в малките магазини е наложително, а митническите ограничения за износ на стоки не са особено строги.
Обратно от Макао до Хонконг има денонощно ферита и джетове. Най-ниската такса за еднопосочен билет е около 140 патакас, отделно се плаща за багажа. Има и директен превоз до летището, докъдето може да се стигне и с вертолет за около 1800 патакас на човек. Първата и последна колония на Изтока предлага перфектна услуга за всеки, но все повече губи уникалността си и се превръща в още едно добре сресано и гримирано универсално място за безкрайни забавления.
Макао в цифри и факти
· Когато на Гринуич е 00:00 часа, в Макао е 8 сутринта.
· През 17 век на тази територия са живеели 5000 роби, 2000 португалци и 20 хиляди китайци.
· Днес населението е около 560 хиляди души, от които 94 на сто – етнически китайци. Гъстотата е една от най-големите в света – почти 20 хиляди на квадратен километър.
· Официалните езици са китайски и португалски, които се използват в държавната администрация. Най-разпространен сред населението е кантонският. Хората, ангажирани в туристическия бранш, ползват английски.
· Местната валута е патака (разделена на 100 авос) и е почти равностойна на хонконгския долар. Възможно е разплащането с повечето видове карти. На летището и в големите хотели има обменни бюра. 1 евро е равно на около 10 патакас.
· Климатът е тропически и средните годишни температури са 16-25 градуса по Целзий. Влажността достига до 90 на сто, особено през летния сезон, когато има силни валежи и тайфуни.
· Най-приятното време за посещение е през есента и зимата, когато температурите и влажността са добре поносими. При опасност от тропически бури над 8 степен мостовете се затварят и морските и въздушните линии не оперират.
· За използване на лични електроуреди ви е необходим щепсел с 3 кръгли или 3 правоъгълни букси.
· Водата от чешмата е пречистена, хлорирана и строго контролирана, но не е препоръчителна за пряка консумация. Питейната вода се доставя от сушата, а туристите предпочитат бутилираната минерална, която идва от различни точки на планетата.
Бойка Велинова
Снимки авторката
1,290 преглеждания
