Магията в малките неща или как да провокираме детското въображение
В днешно време вскички сме претоварени, родителите от работа, децата от информация. Резултатът е липса на време за нас самите, за хората, които обичаме, за занимания с любимите ни неща, за четене, за творчество или просто за време, в което да пуснем фантазията си да се вихри. Вместо това се ограничаваме в рамките на задължителните задачи, в писането на домашни с децата и следването на скучни графици, а така пропускаме истински важните моменти в живота.
За ежедневието, живота и развитието на децата като личности, от огромно значение е присъствието на творчеството в него, на възможности те да развият заложбите си, да фантазират и да се радват на онези неща, които са невидими с просто око.
Как дори най-ангажираните родители, с отговорни професионални позиции и липса на почти всякакво свободно време, да намерят начини да насърчават децата си да бъдат изследователи, експериментатори, активни наблюдатели и хора с развито и дори “развинтено” въображение.
Значението на времето, което отделяме за игра с нашите деца не може да бъде строго определоно. Предполага се, обаче, че ключовият фактор, от който то зависи, е именно в желанието на родителите да се занимават активно и целенасочено с децата си, така че те да израстват като любопитни и творчески личности.
Д-р Питър Грей, професор по психология в Бостънския колеж и автор на Free to Learn казва, че реализирането на инстинкта на едно дете да играе, ще го направи много по-щастливо от това да научава ежедневно нови неща единствено в класната стая. Това е и тайната за развитието на емоционалността. Според него насърчаването на нетрадиционните подходи към играта, заниманията на открито, достъпът на децата до най-разнообразни играчки като материали и механика, са най-прекия път за развитието на творческите им заложби. Всяко излизане извън рамките на обикновеното и традиционното, е ключ към тайна врата в детската душа, който само чака да бъде докоснат, за да отвори неподозирани заложби.
Д-р Грей твърди още, че така популярните Лего конструктури, с които повечето деца играят с огромно желание, и които се продават с конкретни инструкции как да се строи с тях, на практика не учат децата на креативност, дори обратното – ограничават творческото им мислене и ги затварят с строго определени граници. Самият факт, че има послание, което дефинира правилния начин децата да направят нещо, ограничава творческата им нагласа и възпира детската фантазия.
За развитието на творческото мислене от огромно значение е персонализираното време за игра, което родителите ежедневно трябва да отделят. В това време е важно те да не пренебрегват привидно простите неща, защото макар за тях те да са добре известни и дори скучни, за децата може би са интересни и дори доста важни. Родителите трябва да са наясно, че ако за тях дадено явление или занимание е рутинно, то за детето им може би е истинско „чудо“. Приемете, че вие нямате същия творчеки заряд и фантазия като детето си и не се опитвайте да го „приземявате“. Децата имат нужда от своите фантазии, измислици и небивалици. Именно чрез тях те ще развият творческото си мислене и талантите си.
Една играчка, според родителя, може да е просто самолет, но за детето, тя лесно може да се превърне в пожарна или подводница. Ако оспорите това виждане на детето, много вероятно ще разбиете мечтите му за нещо, което то вижда по свой начин. Същото е с Лего тухличките, вие може би ги виждате само като материал, с който да построите небостъргач, но детето ви може да ги вижда в ролята на овце в кошара или цветя по полето.
Много важно за развитието на детската фантазия и въображение е, децата да бъдат оставяни да казват на глас какво искат да направят с дадена играчка, а родителите да упражняват минимално насочване за какво реално е създадена тя. Ако, според вас едно камионче има колела, за да се движи по пода, това съвсем не означава, че детето ви може да го види как полита. Когато родителите само деликатно подсказват и минимално се намесват в играта, те на практика разширяват периметъра на действие на детето. Именно в това е и идеята да играем с децата си „творчески“.
С порастването всеки от нас в малка или по-голяма степен започва да забелязва все по рядко „магията в малките неща“ и да възприема света с подозрение и предпазливост. Не позволавайте това да се предаде твърде рано на децата, защото ще ги лиши от възможността да развият въображението и креативното си мислене. Когато играете с децата си, възползвайте се от всяка възможност, която заобикалящата среда ви предоставя – камъчета, клонки, шишарки, листа, кочпета, парчета плат, остатъци от пастели и всичко, което първоначално ви подтиква да ги изхвърлите. Не бързайте, това са истински „съкровища“, с които децата биха сътворили невероятни картини, пластики, пана и истории.
Не е нужно и задължително да купуване скъпи и ултра модерни играчки на децата си. Те не само не биха ги подтикнали към творчество, но най-вероятно ще останат прилежно подредени някъде у дома, в някоя витрина. Децата имат нужда от свобода, а такава ще им донесат материалите и играчките, с които те могат да създават своите малки чудеса, да си измислят и да творят.
Когато играят сред природата или с природни материали, децата имат възможността да са свободни, без да се страхуват, че ще счупят или повредят скъпата играчка, която са получили. Чрез тези игри децата научават много за природата и процесите в нея, откриват начини да разрешават възникналите в хода на заниманията проблеми.
Сред творческите материали, с които децата най-много обичат да работят е глината. Много родители истински се ужасяват от мацаницата, която настъпва след работа с глина, но специалистите са категорични, че подобни занимания са от огромно значение за психичното здраве на децата и че те истински им се наслаждават.
За да открият „магията на малките неща“, децата трябва да бъдат оставяни да грешат. Когато сгрешат, те трябва да търсят решение на възникналия проблем и да го откриват сами. Ако родителят се впусне да „спасява положението“, детето ще се научи винаги да очаква този тип помощ, а това е ограничаващо по отношение на въображението. Ето защо е важно, родителите да са спокойни и търпеливи, както и да са готови да помогнат, но само, ако детето потърси помощ от тях. Когато децата се научат на това, те ще са в състояние да приемат всяка ситуация спокойно, да експериментират и да намират път към „магията“. Така те ще знаят, че да се провалят не е фатално, че могат да опитат отново и никой няма да ги укори за това. Това ще е и потвърждение, че да следват инстинктите си е правилно и е път към разкриването на собствените им възможности и творчески потенциал, което означава, че имат шанс да се превърнат в самостоятелни личности с добре подплатено самочувствие.
3,839 преглеждания
