Лоши думи от добри деца

Децата започват да използват думи, от които ни настърхва косата, след като са чули други да ги използват или след като тези думи са били отправени към тях. Възрастните използват такъв език, когато са разстроени и поведението се предава на децата, обикновено с оригиналния емоционален заряд, заложен в думите. Тъй като грубото поведение се предава като лоша настинка от възрастен към дете, а след това от дете към дете, рано или късно почти всяко дете на планетата е подложено на обиди или лоши думи. Така че детето ви e виновно, че е придобило лош език, колкото вие сте виновни вие, че му тече носът.

Когато децата използват груб език, те може да не разбират какво означават думите: тонът е този, който оставя отпечатък в тях, а това е тонът, с който родителите отправят предупреждение. Емоционалният заряд дразни деликатната вътрешна система на детето и кара думите да прилепват като кал в тяхното невинно съзнание. Тогава, когато детето се чувства изолирано, застрашено или разстроено, навън излиза тази малка предварително формирана рутина от груби думи и груб тон, точно по начина, по който то някога ги е чуло. Това не е това, което детето действително желае да направи, но то буквално не може да измисли друг начин, по който да покаже, че се чувства зле. То е  разстроено. Неговото поведение казва: „Виждаш ли на какво съм подложен? Това е гадно и смущаващо. Ще ти покажа колко е ужасно.” Тогава ви дава ясна представа за това, което е чуло в училище или на улицата. Това е вик за помощ.             

Традиционната намеса не помага при деца, използващи лоши думи

Ако изисквате от детето ви да спре да използва лоши думи и му се ядосвате, то може да спре от страх, но гневът и страхът обременяват ума му. Подхождането с повече грубост е още по-вероятно да провокира това поведение отново скоро. Грубият подход, спрямо разстроено дете, само наслагва още повече напрежение. Детето използва грубия език тихо в съзнанието си, задушено с гняв, и всичко изскача по-късно. Всички сме го преживявали: „Давай. Накарай ме да млъкна сега. Ще си платиш по-късно.” Това е горчивото поведение, което наказанието подхранва.  

От друга страна, аргументацията при дете, което използва лош език, също не работи. Аргументирането може да работи понякога, за да разсее детето за известно време, но то не адресира емоционалното напрежение, което то таи, напрежението, което подготвя почвата за грубото поведение. Това е реалната причина за неговата тревога и това е напрежението, което трябва да се адресира.

Но определено не препоръчваме обиждането да остава необуздано

За децата е плашещо вредното им поведение да бъде пренебрегвано и това се отразява на всички замесени. Трябва да се открие подход, с който да се похвали доброто в детето, но определено да обуздае грубостта.

Започнете със себе си!…

Започнете със себе си!

Ако се разстройвате или гневите, или имате внезапни избухвания, няма да постигнете достатъчно гъвкавост при детето си, докато не овладеете собствените си чувства. Има важни въпроси, отговорите на които ще ви помогнат да се справите със ситуацията, за да сте от истинска помощ за детето си.

Намерете някой, който можете да помолите да ви слуша, просто да слуша, докато говорите за това, което се случва във вас при употребата на груб език. Не се нуждаете от съвет. Нуждаете се от нечие подкрепящо внимание, докато вие изследвате какво стои зад гнева, който избухва, когато детето ви се нуждае от вашата помощ.

Гневът идва от някакво напрегнато преживяване, което сте пренесли от собствения си опит. Били ли сте наказвани грубо, че говорите по този начин? Виждали ли сте ваши братя и сестри, които са били наказвани? Какъв език използваха родителите ви, когато се ядосваха? Каква е историята на конкретната дума, която детето ви използва и която предизвиква такъв силен отзвук във вас? Тези въпроси са важни и отговърът им може да ви доближи до това как сте се чувствали като дете, как са се отнасяли с вас и с копнежа за близост и принадлежност, които сте изпитвали. Едно добро нареваване или хубав смях ще ви помогнат да се отпуснете.

Опитайте се да запомните: детето ви ще се развие съвсем добре! Нуждае се от малко насоки, но не трябва да се тревожите, че няколко лоши думи са бедствие!

След това, наблюдавайте

Второ (и това може да ви прозвучи странно), наблюдавайте. Кога детето ви употребява тези думи? Веднага, след като се прибере вкъщи от училище или детската градина? Когато братята и сестрите му си играят с нещата му? Или около група деца? Когато сте били заети последните десет минути? Петнайсет минути? Когато е изправено пред преход? Опитайте се да изясните кои са ситуациите, които го карат да се чувства достатъчно изолирано, самотно или откъснато, за да действа грубо. Например, едно дете, което познавах, обиждаше, само когато пристигна в предучилищната, след като група деца се бяха събрали около някакво занимание. Влиизайки в групата, трябва да се е почувствало уплашено, че няма място за него. И започна да обижда приятелите си! Когато веднъж разберете ситуациите, които огъват увереността на детето ви, опитайте се да предложите подкрепа. Ето няколко начина, по които да направите това.

Използвайте Специалното Време стратегически

Опитайте със Специално Време. Това е много прост, но мощен инструмент, особено, ако се използва точно преди или след предизвизвикателни ситуации. Например, 10 минути Специално Време веднага, след като се приберете вкъщи, ако то използва груб език късно през деня. Или отделяйте 5 минути няколко пъти на ден, ако се цели в братята и сестрите си. Това е проактивен инструмент – използвайте го преди да се прояви проблемът и вижте дали помага.

Определяйте граници с топло отношение и, когато можете, с хумор…

Определяйте граници с топло отношение и, когато можете, с хумор

Специалното Време няма да премахне грубия език, но ще накара границите, които поставяте, да работят, за да помогнат за уплашеното или агресивно поведение на детето ви. Необходимо е да спрете грубия език, но с добро отношение спрямо детето ви. Не трябва да изваждате сериозната родителска игра на сила всеки път, когато детето използва груба дума. НУЖНО е да адресирате поведението първия път, когато се появи. Но не трябва да сте лошият. Получава се доста по-добре, ако приемете, че детето ви е мило и любящо и че е попаднало в капана на някакви неприятни чувства за момента. За да му помогнете да се освободи, опитайте нещо като някоя от следните интервенции:                             

• Вземете го добронамерено в скута си и кажете „Ау-у-у! Чух лоша дума!”. Гушнете го и вижте дали може да го разсмеете с физическата близост, която му предлагате.

• Кажете: „Когато кажеш „глупав”, аз ще казвам „Ето, идва Глупавият прислужник!”. Тогава станете глуповат Глупав Прислужник, движейки се тромаво след него с разтворени ръце, опитвайки се да го вземете в скута си или да го прехвърлите през рамо и да го подхвърляте малко наоколо.  

• Кажете „О! Ще хвана всеки, който каже тази глупава дума! Ето идвам!” и го преследвайте наоколо, като се стараете да не го хванете прекалено скоро. Когато накрая успеете, подхвърлете го и се поборичкайте малко, любящо, с топлота.

Защо да го правите? Защото детето ви сигнализира, че не може да мисли – употребата на груб език означава, че то не може да усети връзката си с който и да е в семейството. Играта с чувство за хумор, смехът и обичта, боричкането и гоненето, за да осъществите жив контакт без да се опитвате да наказвате, помага на детето да почувства отново, че е хубаво да бъдеш част от семейството. Смехът и физическата игра ще му помогнат да се отпусне, да разтовари лошите чувства, които е носело и да се ориентира към това да е кооперативен член на семейството отново. Не се изненадвайте, ако иска да играе „Глупавата игра” отново и отново: то може да почувства лечебната сила на смеха и обичта, които му предлагате и иска да попие колкото може повече. То се опитва да се възстанови от ефектите на поведение, което е измъчвало системата му. То има добър инстинкт!

Често един добър плач чака своя слушател

Ако зад употребата му на груб език стоят тъга или страх, тези чувства ще избухнат, когато му кажете, че е време да спрете да играете „Глупавата игра” или когато просто  се пресегнете, поставите ръка около него и кажете внимателно „Не мога да ти позволя да ми казваш тези неща. Какво стана, че искаш да ме наричаш „Глупав”?”

Не е нужно винаги да откликвате с хумор: понякога, само да влезете, установявайки контакт с очи и топла връзка, и граница, ще му помогнат да забележи колко лошо се чувства. Чувствата му ще го накарат да иска да избяга или да ви обижда още, или да замахва с юмруци или крака. Стойте наблизо, предпазвайки го от това да нарани някой, и го последвайте, ако излезе. То се нуждае да сте наблизо, за да може да усети възможността да се свърже с вас. То се нуждае от слушател.

Когато е изрекло обида, то е било смаяно и вероятно уплашено. Не е можело да каже на никого как се е чувствало. Сега то има вас. Сега е времето да излее вълнението, объркването и гнева си, които е попило. Може да насочи разстройването си към вас. Но, ако плаче, поти се или вършее, вашето изслушване е лечебна сила, която ще облекчи натрупаното напрежение зад това поведение. То може да не заплаче веднага, след като го спрете да обижда, но да намери малко извинение за това пет минути по-късно: макароните му са с прекалено много сирене или водата се е разляла върху тениската му. Не се заяждайте за начина, по който е започнало да плаче независимо колко е тривиален. То рита вратата да се отвори, за да може да усети болката, която пулсира и го тревожи. СЛУШАЙТЕ. То изчиства емоционалните корени на грубия език. Когато някой го е обиждал или е обиждало приятелите си, то не е протестирало, то е било прекалено смразено или объркано, за да го направи. Затова сега, на сигурно с вас, то може да довърши протеста, който би искало да предприеме, ако бе имало подкрепа, докато са се ръсели обиди.

Слушайте, бъдете търпеливи, продължавайте да го насочвате внимателно да погледне към макароните със сирене или към мокрото петно на тениската си, но му дайте много време да изживее тези големи чувства преди това. Ще се върне към нормалното си функциониране, когато приключи и ще видите положителните промени в поведението му скоро.

Наричаме това Седенеслушане. Това не е начин, който родителите ни са знаели, за да ни помогнат. Предизвикателство е да се прави. Но това е най-доброто нещо, което знам, което помага на децата да преодолеят поведението, от което са били уплашени, но, което след това са придобили.                

 Източник: www.handinhandparenting.org

Прочетете още:

 Да помогнем на децата да се справят със силните чувства

 5 начина да облекчим стреса у децата