Лак за нокти на три години?! Никога!

Винаги съм била сигурна, че дъщеря ми (която дори още не беше родена, докато разсъждавах по темата) ще получи първите си гримове и лакове в тийнейджърска или най-рано предтийнейджърска възраст. По моите разбирания става въпрос за 10-12-годишна възраст. Опасявам се от онова флиртуване между баща и дъщеря, което съм наблюдавала у познати през годините. Чела съм статии от терапевти, че създаването на “малко копие на мама“, никак не е полезно за момиченцето и намирам логика в това.

Дъщеря ми е на 3 години, първа група в детската градина. Миналият месец ми каза: “А пък Вики има лак на ноктите, значи е красива. А,аз не съм красива“. Ясно е – извадих 5 логични довода, че това не е истина. Тя ме изслуша, но отсече: “Не. Аз ще съм красива ,когато имам лак.“ Разговорът приключи и аз останах дълбоко смутена. През следващите дни се разбра, че всъщност поне шест-седем момичета носят лак и моето дете е от “категорично некрасивите“. Тръгнахме на море. На плажа тя оглеждаше всички на нейната възраст и ги делеше – “тази е с лак, тази е без лак“. Освен смут и възмущение в главата ми все по-ярко светеше мисълта, че не мога да оставя детето си да се смята за второ качество човек, защото не притежава шишенце лак… Оправдах сама себе си с това, че по мое време се сравнявахме коя има истинско барби и коя – не . Имах доста опасения, но най-вече на път бях срещу собствените си възгледи... Все пак реших и първа задача за мен, когато се прибрахме от почивка беше да купя прословутия лак. Тя беше толкова горда! Първите дни слагахме след всяко измиване на ръцете (оказа се, че има водоразтворими детски лакове и аз бях щастлива!). Втората седмица поиска два-три пъти. Накрая дори за рождения си ден забрави „да се лакира“. Същественото беше, че явно се почуства “от компанията“, защото един ден, когато се прибра от градина, въпреки че не се беше лакирала с дни, разпалено ми обясняваше, как е имало разговор между момичетата за лакове и цветове и тя е била част от него …

Все още не съм сигурна, дали постъпих правилно. Продължавам да мисля и разсъждавам… Какво да правя, когато утре ми поиска гримове?

Тази ситуация ми беше разказана в непринуден разговор “между майки“ на площадката. Тъй като бях помолена да коментирам от професионална гледна точка публикувам историята, за да стигне до повече семейства. Темата наистина е многопланова.

Дамата е чела коректна информация – ако малкото момиче се постави на “една плоскост“ с майката, това за него е сигнал да започне да се бори за мъжкото (а не бащинското) внимание на таткото. Или казано по друг начин – създава се предпоставка за начало на комплекс на Електра (състоянието, в което момичето неосъзнато изпитва влечение към баща си. Съответно се появяват съперничество, арогантност, раздразнение към майката.) С една съществена подробност – ако бащата го позволи. Съвсем ясно за бащите е кога дъщерите им флиртуват с тях. Докато момичето е малко може би е много мило да се наблюдава кокетното й поведение. А със сигурност е и много разтапящо за бащите. Важно е, да се има предвид опасността от създаване на патологичната връзка между баща и дъщеря и да се поставят ясни граници в семейните отношения.

Казусът на майката е друг – лакът в дадената ситуация е инструмент за доказване в “обществото“ на дъщеря й. Макар и на 3 години в тази малка общност съществуват същите закони, както и при възрастните. Тук може да се спори как трябва да се доказваме в средата си – с притежание на лъскави предмети или с лични качества. Има обаче опасност в тази крехка възраст детето да не разбере дълбокия смисъл и да се почувства предадено заради родителското неразбиране, отказ или възмущение. Следователно купуването на лак в историята е било акт на подкрепа, а не задоволяване на прищявка. Доказателствата за това са няколко – загубата на интерес към покупката само няколко дни по-късно; самото знание за дъщеря й, че притежава лак, а не изявена постоянна нужда да го вижда на ръцете си; равноправното участие в разговорите между момиченцата коя с какъв цвят разполага.

И все пак дамата е притеснена, докъде могат да стигнат сравненията и „фукането“ между децата.

Препоръката в случая е майката да насочи усилията си в разговор с преподавателите в градината и останалите родители в групата. Да се потърси мнението на всички възрастни, защото често подобни ситуации се развиват случайно, заради “инцидентно“ лакиране на някое момиченце. Дали да се допускат лакове, гримове и всякакви атрибути, съответстващи на по-висока възраст е въпрос, който трябва да се забрани или поощри за всички с единно правило, най-добре поставено от институцията.

В разказа има още един важен аспект за всеки родител. Въпреки категоричните си убеждения, дамата е готова да промени възгледите си. Готова е да приеме, че животът на детето й се движи по други линии, а не по тези на отминалото поколение. Готова е да направи стъпки, които не й харесват, но е забелязала, че са нужни и полезни за детето й. Тази готовност е съществена в общуването между две поколения.

Защото да бъдем близо до живота на децата си, не означава просто да са нахранени и добре облечени. Означава да съпреживяваме, да бъдем опора. Да се откажем от стремежа да насочим погледа му към „нашето правилно“, а ние да се обърнем в посоката, към която гледа детето ни.

Автор: Анна Влаева
специалист по ранно детско развитие
Тел:0885 39 69 46