Кутия за готвене, що е то?
Казвам се Елица Кюмюрджиева, следя фейсбук страницата и сайта Ви от доста време, тъй като публикациите и идеите Ви импонират на светоусещането ми и ги намирам за ценни и полезни. Имам син на 1г. и 5 м. и новата родителска роля всекидневно изисква да правя информирани избори.
Естествено е човек да отсява източниците на информация и да ги редуцира до тези, на които има доверие. Вие сте сред моите. Затова и реших да Ви пиша – искам да споделя, с какво се сдобих в търсенето на здравословни и лесни начини за приготвяне на храната на моя дребосък (и на цялото семейство покрай него). Вярвам, че може да бъде полезно и на още някого, а информацията по въпроса не е изобилна.
Преди да продължа, нека дебело подчертая, че не правя реклама и не съм свързана с продажби – само споделям собствения си опит. Тук ще сложа край на многословната си увертюра и ще мина по същество.
Преди около година започнах да се интересувам активно от темата за захранване на бебето. Синът ми беше на 5 месеца и му предстоеше да се запознава с твърдите храни. Личните ми предпочитания клоняха към захранване, водено от бебето. Тук се появи следващата питанка – как да приготвям зеленчуците така, че да запазят в максимална степен полезните си съставки. Сдобих се с кошница за задушаване на пара. Е, трябва да си призная, че на няколко пъти се заплеснах, водата извря, тенджерата загоря…
В този момент мои близки ми подариха Кутия за готвене. Бях скептична, но и любопитна. Кутията за готвене е буквално кутия – направена е от велпапе, пълнежът й е от вестникарски брак, но все пак има хубав външен вид, тъй като е облепена с красива опаковъчна хартия (прилагам снимки на моята). В тази кутия е направено гнездо за тенджера. Може би е добре да вляза в още малко детайли, тъй като от разговори с мои приятели се убедих, че е трудно да си представиш как точно „готви“ тази кутия. Всъщност тъй като хартията е чудесен изолатор, функцията на въпросната кутия е да задържа топлината на поставения в нея съд вътре, да не допуска топлинни загуби към околната среда и поради тази причина не се изисква постоянен източник на топлина за самото готвене.
Ето как „готвя“ в нея – в прилежащата към кутията тенджера (гнездото е направено с нейните размери, за да ляга плътно вътре) слагам всички продукти, които ми трябват за конкретното ястие, слагам малко олио, доливам вода и поставям на котлона да заври. По този начин стените и капакът на тенджерата се загряват и изравняват температурата си с тази на продуктите и водата. Оставям няколко минути да поври на котлона, след което премествам тенджерата в гнездото й в Кутията за готвене. Затварям Кутията и с това приключва моята работа около готвенето. Кутията-изолатор задържа топлината вътре и продуктите се задушават бавно, без да се развират, да изкипяват, да загарят и т.н. След няколко часа (в зависимост от продуктите времето е различно) яденето е готово и е горещо.
Ако трябва да синтезирам предимствата на Кутията, то те са:
• Здравословно приготвяне на храната, тъй като продуктите не врят, а се задушават бавно.
• Спестява много време, в което не си „вързан“ за печката. Аз лично по-дълго беля, мия и режа продуктите, отколкото чакам да заври, за да преместя тенджерата в Кутията.
• Икономично е, пести ток.
• Както споменах по-горе, кутията е от велпапе и вестникарски брак (с хубав външен вид, разбира се :), т.е. не са използвани нови ресурси за направата й; има дълъг живот (с малко пазене – като с всички вещи).
• Биоразградима е.
• Всичко, което се готви на котлона, може да се прави в кутията. Мои приятели варят царевица в нея, казват, че става много хубава. Аз лично я използвам и за разтопяване на захаросан мед – вместо часове наред да дежуря край котлона, за да разтопявам на водна баня на ниска степен на котлона, просто загрявам водата, без обаче да завира, и местя в Кутията. Мисля, че би била полезна и на домакинства, които често приготвят бобени култури, жито и други подобни, които искат дълго варене.
• Продуктите запазват вкусовите си качества.
• Нищо няма да изкипи, да загори, да изври.
Прикачените снимки направих снощи, а конкретно сготвеното ястие беше ориз с тиквички, картофи и мащерка. Сложих тенджерата в Кутията около 13.00 часа, вечерта в 20 часа, когато седнахме да вечеряме, яхнията беше гореща (и великолепна на вкус). В конкретния случай (преди да я преместя в Кутията) я оставих да поври 15-ина минути, за да изври част от водата и да си направи бульонче, иначе щеше да остане много водна – но това е въпрос на личен вкус и експериментиране.
С поздрав и пожелание за успехи и удовлетворение,
Елица Кюмюрджиева
16,588 преглеждания