Красотата през очите на децата
Веднъж разглеждах снимките в телефона си и видях ТОВА, – пише в блога си Бриджит Уайт, майка на две малки деца. Направо се шокирах. Кой е посмял да направи тази ужасна снимка без да знам? Усещам как ме залива ненавист и отвращение към самата мен, сълзи пълнят очите ми и тъкмо посягам към копчето delete, в стаята влиза синът ми.
Лицето му се озарява от усмивка.
- Аз те снимах, мамо! Не помниш ли, когато ходихме на плаж? Ти беше толкова красива, не можах да се удържа.
- Добре е да питаш, преди да снимаш с моя телефон, — казвам му.
- Зная, маме, но все пак, погледни колко си симпатична тук!
Гледам пак снимката и се опитвам да видя това, което вижда той, да погледна себе си с очите на детето. Идва дъщеря ми, също гледа снимката и се усмихва: „Това е направо като картичка, мамо! Страхотна си. Много ми харесва!”
Дишам дълбоко.
Да, моят основен принцип е да виждам само недостатъците си. Правя това автоматично. Поглеждам отново и започвам да виждам малко повече. Ето ги моите пълни бедра със следи от целулит – веднага се набиват на очи. Но сега виждам и една уморена майка – няколко часа е била на крак, обикаляйки езерото и околностите с децата и най-накрая е полегнала на брега, разперила ръце и се наслаждава на почивката си.
Моите пълни ръце – това са майчините ръце, които без умора пренасяха децата над горещите камъни и пясък, за да не опарят крачетата си.
Виждам една пълна жена в черен бански – жалък опит да прикрие излишното тегло. Но пред мен на снимката е и една смела майка, която пътешества с любимите си деца и заедно с тях открива света.
Като повечето жени и аз цял живот водя битка с излишните килограми. Не мога да се отърва от това. Сега даже тежа повече, отколкото когато и да е през последните 10 години. Но не искам повече да опустошавам живота си заради пълнотата. Нося рокли без ръкави и отворени деколтета, бягам и играя с децата си и даже понякога се чувствам привлекателна. Да, наистина привлекателна. Или почти.
Може би това е заради възрастта?
Дали защото се налага да мисля за по-важни неща от външността си, а може би, защото децата ми ме гледат с такова обожание, аз вече не изпитвам ненавист към тялото си. Това не означава, че съм решила да изоставя опитите да се занимавам със спорт и да се грижа за здравето си. Ще продължа, защото искам да живея дълго и щастливо. И все пак, сега най-важното за мен е да се науча да обичам тялото си такова каквото е. Искам да гледам на себе си с очите на моите деца.
Благодаря ви, деца”.
Нека погледнем себе си с очите на децата и да си припомним, че същественото е невидимо за очите.
Източник: www.bridgettetales.com
Снимка: bridgettetales.files.wordpress.com
136,023 преглеждания
