Когато мама казва “Да”, а татко – “Не”

Достатъчно е дори един възрастен с непоследователна стратегия за възпитание, за да се разклати психиката на детето. А ако тези възпитатели са няколко, то започва да прилича на недобросъвестен слуга на няколко господари – опитва се да угоди на всички, преструва се, че е болно или разсеяно, за да се измъкне от неизбежното наказание. Имаме си много точна поговорка: „Много баби – хилаво бебе.“

Въпросът е в това, че в една противоречива среда децата може да формират напълно противоположни характери – герой и злодей, мързелив и трудолюбив – в зависимост от това под чие влияние ще изпаднат.
Двойните стандарти, ако те се практикуват системно и целенасочено, дезориентират детето и го правят неуверено и тревожно.

Двойните стандарти се проявяват в това, че:

*Майката и бащата дават на детето взаимноизключващи се нареждания и дори да открият проблем, продължават да държат на своето решение. На практика те се борят за властта в семейството. Детето е въвлечено в конфликт и става разменна монета, инструмент за манипулиране. То често си пати за „непослушанието“, но в края на краищата не знае кого трябва да слуша.

*Родителите учат детето да следва определени норми, но самите те понякога сериозно се отклоняват от тях – послъгват, хвалят се пред приятели в желанието си да блеснат, завиждат за скъпите им коли, мразят милите съседи… Това подтиква детето в някои случаи самò да бъде съдник и възпитател на своите родители. Да не говорим, че авторитетът им в неговите очи става все по-съмнителен.

*Бабата заговорничи с внуците си против родителите: скришом им прави лакомства, които в семейството се смятат за „вредни и калорични“, дава им дребни за сладолед, учи ги как да си изпросят карта за почивка, където именно тя трябва да ги заведе. Някога бабата е била старшата в семейството и все още й се иска да поуправлява малко. Но тя всъщност учи внуците си единствено как да лъжат по-добре.

*Родителите са толкова заети, че се виждат рядко и почти нямат възможност да поговорят на спокойствие, не успяват да си предадат щафетата един на друг и да обсъдят въпросите, засягащи детето. Бащата не смогва да разбере какво вече е казала майката на децата, и обратно. Децата си дават вид, че изпълняват задачите, разбирайки, че родителите нямат сили и време да ги проверят. Важното е родителите да са спокойни – това е главният урок, който извличат децата от всичко това.

*В училище им поставят високи изисквания, а вкъщи ги карат да не обръщат внимание на забележките на учителите. Ако критерий за успеха в семейството не е интелектът, а банковата сметка, детето няма да хаби „залудо“ сили и време за учение, а старателните и прилежни ученици ще причисли към „зубрачите“ и ще започне да ги презира.

*Реалният възпитател е майката, но понякога поради своята неопитност или неувереност тя често променя решенията си: понякога се сърди на детето, че ѝ отнема толкова енергия, а понякога чувства вина, че не е могла да му осигури щастливо детство. Самотните майки също се нуждаят от утеха, любов и подкрепа. Грешка е обаче да очакват това от детето си и да го използват като психотерапевт. То расте с чувството, че е виновно за разклатените нерви и житейските несполуки на майка си.

*Двойна политика може да провежда и дуетът майка – бавачка. Бащите предпочитат де се дистанцират, като предоставят на жените отговорността за възпитанието на децата. Отношенията между бавачката и майката е възможно да се изграждат също и на основата на конкуренцията, както между майката и бабата, особено бабата откъм бащината страна… Въпреки че жените прекарват повече време с детето, то се стреми интуитивно към емоционално уравновесения баща.

*Ако семейството е непълно или „комбинирано“ (след развод детето се отглежда от пастрок или мащеха), то може да се озове пред необичайни изисквания от един все още малко познат човек. Освен това би могло за пръв път да се сблъска с нещо, което не е любов, и то вътре в семейството. А то възприема всички възпитателни въздействия през призмата на любовта. Така че ще се постарае да си „върне“ любовта и покровителството на родния татко или мама.

И така, в резултат на непоследователни или дори противоречиви действия от страна на възпитателите у детето може да се изгради неуравновесен характер, ниска самооценка и неувереност в себе си, размито чувство за вина, недоверчивост, неприемане на новото, а хората ще предизвикват у него страх, тревога, агресия или непреодолимо желание за бягство.

Двойните стандарти в семейството поставят детето пред избор. И на него най-често му се предлага да избере на чия страна да застане, а не да разбере кое решение е по-добро. Внимание! Ако детето не е вземало участие в обсъждането, всички решения ще бъдат за него неочаквани и необосновани. По този начин се увеличава разривът между мотивацията и целта на самото дете: то иска едно, а се налага да върши нещо друго.

Всяко семейство си има свои правила и принципи на възпитание, но най-важното е те да са съгласувани. Семейството е една малка държава, която си изработва своя конституция. Липсата на „общовалидни правила“ крие заплаха от произвол и конфликти. Правилата внасят ред в живота на семейството, правят го по-динамичен. Вече никой не губи време да размишлява за обикновени неща – те просто се договарят. Договаряне, обсъждане, проби и грешки, пак обсъждане, ново договаряне… – това е един постоянен процес на вземане на решения и установяване на правила.

*Първо правило във възпитанието: възрастният обяснява и помага на детето да спазва правилата.
*Второ правило: правилата важат за всички.
*Трето правило: правилото може да се променя по взаимно съгласие.
*Четвърто правило: правилата се обсъждат от всички.
*Пето правило: нито едно правило не е идеално, но въп­реки това трябва да се спазва.
*Шесто правило: ако едно правило противоречи на друго, значи и двете са излишни.

Как да се избегнат двойните стандарти в семейството?

1. В резултат на съвместни дискусии семейството трябва да изработи свой кодекс за възпитанието, правила със силата на закон.

2. Би следвало правилата да се разясняват на детето, а не просто да се дават като заповеди и да се разчита на неговата съобразителност и покорство.

3. Ако между възпитателите (мама и татко, татко и баба, бавачката и мама и т.н.) възникват конфликти (а те са неизбежни), пред детето не бива да се демонстрира непримиримостта между страните.

4. Лошият възпитател организира тайни съюзи и коалиции зад гърба на останалите членове на семейството, като по този начин се опитва да осигури „зелена светлина“ за решенията си.

5. Детето ще спазва тези правила, в изготвянето на които лично е участвало.

6. Когато сте приели някакво извънредно решение, не забравяйте да го предадете по веригата.

7. Погрешно е и бащата винаги да застава на страната на майката, а майката – винаги на неговата. Така детето губи изцяло шанса си да накара възрастните да му обърнат внимание и да изкаже своето мнение.

8. Ако се окаже, че майката и бащата независимо един от друг са приели взаимно изключващи се решения, по-добре да се върнат към началото и отново да обсъдят ситуацията. Не забравяйте да се извините на детето: „Извинявай, решението ми беше прибързано…“

9. В случай на конфликт между решенията на различни членове на семейството учете детето да не взема сляпо страната на единия от възрастните, а да избира по-подходящото решение или даже да предлага свое.

Източник