Когато детето започне да се държи непоносимо

Дори и в най-любящите семейства възникват ситуации, в които децата се държат невъздържано и грубо към околните или към себе си. Някои деца послъгват, други си взимат чужди вещи, а трети нападат с физическа или вербална враждебност. Често родителите са озадачени от поведението им. „Не знам какво й става“, „Той не е такова дете“ споделят майки, а други направо смятат, че децата им по принцип се държат изключително неправилно. Често са обидени и огорчени, че всичките им усилия да се справят със ситуацията отиват напразно, а взаимоотношенията им се превръщат във влакче на ужасите, вместо в щастлива и хармонична идилия.

Решенията за всяка една ситуация са разбира се индивидуални, но съществуват най-общо няколко стъпки, които са доказали с времето си ефективността си. Ето какво можете да направите, ако сте се оказали в подобна ситуация:

Първо е нужно да се погрижите за себе си и спокойствието си. Дори и това да означава да оставите за кратко отговорността за децата на някой друг и да си осигурите време да презаредите собствените си батерии. Дишайте дълбоко, вземете си ароматна вана, излезте сред природата, вижте се с приятели, спортувайте, направете това, което ви помага да смъкнете напрежението, без да бягате от себе си.

Когато имате вътрешно спокойствие и сте в състояние да не приемате детските реакции лично, погледнете внимателно ситуацията, за да видите къде детето ви няма реална самооценка, защото, както казва психотерапевта Вайълет Окландър начинът, по който се възприемаме и оценяме себе си, определя в най-голяма степен начина, по който се държим.

Децата изначално се раждат с добро самочувствие. То се повлиява обаче от заобикалящите ги и посланията, които околните им поднасят за тях самите. Затова е важно в конкретната ситуация да чуете какво детето мисли за себе си и как се вижда.

Опитайте се чрез диалог или чрез игра да стигнете до същината на проблема, но не бързайте да отричате негативния образ, който детето има за себе си, защото така само му казвате, че греши или е грешно. Не го увещавайте и в обратното, че е прекрасно например, защото в този момент то със сигурност няма да ви повярва, а само ще си помисли, че го заблуждавате. Както е забелязал още Хайм Гинот, няма нищо, което да можете да кажете, за да промените образа му за себе си веднага. Това, което можете да направите за детето си, е да видите болката му и да му позволите да я изрази.

Попитайте го как се чувства с тази болка. Чуйте, приемете и уважете чувствата му. Според Парадоксалната теория на промяната, промяната настъпва не когато човек се опитва да се превърне в това, което иска, а когато приеме това, което е.

Не винаги ниската самооценка е особено явна. Понякога срамът ще попречи на децата да я изразят явно и да споделят чуждите думи, които са ги уязвили. Друг път ниската самооценка може да е неясна или да резултат от грешни причинно-следствени връзки, които се случват изцяло в главата на детето.

В случаите, когато ниската самооценка не е лесно да се проследи, наблюдавайте какво децата показват чрез действията си и как прехвърлят негативния образ върху другия. Много е вероятно да ви кажат, че вие сте „лошите“, че сте виновни за нещастията им, че вас не ви бива и т.н. Важно е да знаете, че това са защитни механизми и че е нужно да сте внимателни и чувствителни към тяхната уязвимост. Използвайте приказки, в които да могат да се припознаят. Научете ги на техники, с които да се успокояват като дълбоко дишане, насочване на вниманието към тялото, даване на образ на болката и други.

Чак, когато децата са приели чувствата си, можете да изследвате с тях как се защитават от болката си; какво правят, за да се предпазят от нея. Вашата цел не е да им кажете, че това, което правят е грешно, а да им помогнете да осъзнаят какво правят, за да се почувстват по-добре и как това им се отразява в дългосрочен план. Знайте, че ще им е трудно да понесат, че те сами правят нещо, за да допринасят за своето страдание и ще им е нужно време да го приемат.

За да престанат да се държат по начина, по който им е най-лесно, ще им е нужно и да видят, че има и други начини да постигнат това, което искат и сами да вземат решението да избягват нараняващото поведение, заменяйки го с друго.