Кога и как мога да поискам прекратяване на осиновяване?

Преди години осинових син – Иван, който още беше бебе. Сега той вече е на 15 години и наскоро разбра, че е осиновен. От тогава той се държи ужасно с мен, непослушен е, бяга от училище и непрекъснато се караме. Не мога да издържам повече и искам да знам какво мога да направя в тази ситуация. Мога ли да прекратя осиновяването?

Кога мога да прекратя осиновяване?

Има точно определени случаи, в които мога да прекратя осиновяване. Те могат да се разделят на две групи:

1. Мога да поискам прекратяване, когато е станала грешка в процеса по осиновяване – тогава то ще е унищожаемо.
2. Също така мога да поискам прекратяване и когато са настъпили определени събития след завършването на осиновяването:
   • взаимно съгласие;
   • дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен;
   • смърт.

Кога и как мога да унищожа осиновяване?

Мога да поискам унищожаване на осиновяването, когато не са спазени изискванията при процедурата по осиновяване. Унищожаването има действие за в бъдеще, т.е. роднинските връзки между мен и детето ми се прекратяват занапред. Унищожаването не настъпва автоматично, а трябва да поискам това от окръжния съд. Например осиновяване може да бъде унищожено, ако:

• когато съм подавал молбата за осиновяване осиновеният вече е бил на 18 години;
• аз като осиновител съм бил недееспособен – за да съм дееспособен, трябва да съм навършил 18 г. и да не страдам от определени психически заболявания, т.е. трябва да разбирам постъпките си и техните последици;
• аз и осиновеното ми дете имаме по-малко от 15 години разлика във възрастта – т.е. ако аз съм на 25 години, не мога да осиновя дете на повече от 10-годишна възраст. Ако все пак по някаква причина го направя, то осиновяването ще е унищожаемо.
• аз и осиновеното ми дете сме роднини по права линия (прадядо/прабаба, дядо/баба, баща/майка, син/дъщеря, внук/внучка, правнук/правнучка и т.н. – например ако съм прадядо, не мога да осиновя правнуците си) или брат и сестра. Единственото изключение е, че дядо и баба могат да осиновят свой внук, когато той е роден извънбрачно или единият или двамата родители са починали;
• аз и приятелят/ката ми, с който/която нямаме брак, сме осиновили едно и също дете – защото дете може да се осинови от двама души, само ако те са съпрузи;

В тези случаи прекратяване на осиновяването могат да поискат осиновителят, осиновеният и всеки от биологичните родители на осиновения.

• осиновяването е извършено без моето съгласие или пък без съгласието на осиновения (ако е навършил 14 години) и неговите биологични родители.

Малко повече по последната хипотеза: Иск за унищожаване на осиновяването поради липса на съгласие може да предяви само човекът, който не е дал съгласието си. Така ако съм осиновител или биологичен родител на осиновено дете, имам срок от 1 година, откакто съм разбрал за осиновяването, за да предявя иск за унищожаването му. Ако пък съм осиновено дете и осиновяването е извършено без мое съгласие, едногодишният срок започва да тече:

• откакто навърша пълнолетие (стана на 18 г.); или
• откакто узная за осиновяването, ако това се е случило след като съм навършил 18 г.

NB! Ако почина по време на процеса по прекратяване на осиновяване поради унищожаемост или дълбоко разстройство на отношенията, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца.

Всичко е изрядно при процеса на осиновяване на моето дете. Какви други опции имам?

Има още три основания, въз основа на които мога да прекратя осиновяване:

• взаимно съгласие;
  дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен;
• смърт.

Как да прекратя осиновяване поради дълбоко разстройство на отношенията между мен и детето, което съм осиновил?

Ако отношенията ни се влошат толкова много, че Иван стане изключително агресивен и да ме кара да не се чувствам безопасно в собствения си дом например, мога да поискам прекратяване на осиновяването поради дълбоко разстройство на отношенията ни.. Отношенията ни могат да се влошат заради тежко провинение или други разстройващи обстоятелства. Тежко провинение е проява на неморално поведение – например домашно насилие, физическо, психическо или емоционално малтретиране от моя страна или от страна на осиновения, които водят до непоправимо разрушаване на емоционалната връзка между нас. Други разстройващи обстоятелства могат да са всякакви ситуации, които са довели до разпадане на отношенията между мен и моето осиновено дете – болест, развод със съпругата ми, с която сме осиновили детето, отчуждаване и др. В такива случаи аз или детето ми можем да поискаме прекратяване на осиновяването. В някои специфични ситуации има и други хора, които могат да поискат прекратяване поради дълбоко разстройство на отношенията – прокурорът (ако прекратяването е в защита на обществения интерес) и дирекция “Социално подпомагане” (ако прекратяването е в интерес на детето). В моя случай е малко вероятно съдът да реши, че фактът, че Иван се кара с мен и бяга от училище, е достатъчно тежко провинение, за да оправдае прекратяване на осиновяването.

Как стои въпросът с прекратяване на осиновяване поради взаимно съгласие?

Аз и осиновеното ми дете живеем като непознати – не си говорим и не се виждаме. И двамата смятаме, че няма смисъл да се опитваме да подобрим отношенията си. В този случай може да прекратим осиновяването по взаимно съгласие. За да направим това, трябва да сме дееспособни – тоест да сме над 18 г. и да не страдаме от определени психически заболявания. Също така трябва да не сме поставени под запрещение – това е така, защото поставянето под запрещение ограничава възможността ни сами да контролираме действията си (на тези страници мога да прочета повече за пълното и ограниченото запрещение). За да прекратим осиновяване по взаимно съгласие, трябва да подадем молба до районния съд, който да потвърди, че съществуват предпоставките за такова прекратяване (че и двамата сме съгласни и дееспособни). При изпълнението на тези условия, съдът е длъжен да уважи молбата ни. В случая с моя син Иван е невъзможно осиновяването да се прекрати по взаимно съгласие, тъй като Иван не е навършил 18 години.

Ами ако се спомина?

В този случай процедурата по прекратяване зависи от вида осиновяване – пълно или непълно. За разликите между пълно и непълно осиновяване мога да прочета тук.

При непълно осиновяване:

• Ако съм осиновил дете, но не дай боже почина, осиновяването се прекратява, но осиновеното ми дете ме наследява.
• Ако осиновеното ми дете почине, осиновяването се прекратява, но аз като осиновител се явявам наследник на детето си. Ако детето ми има свои деца или внуци, осиновяването не се прекратява и нищо в нашите отношения не се променя. Например ако Иван има свои деца, но почине, те остават мои внуци, а аз – техен дядо/тяхна баба.

При пълно осиновяване:

• Ако аз като осиновител почина, осиновяването не се прекратява автоматично.
• Ако аз съм единственият осиновител и почина, или пък ако аз и съпругата ми сме осиновителите и починем, прекратяване на осиновяването може да поискат осиновеното ми дете, неговите биологични родители, настойник, попечител или дирекция “Социално подпомагане”. Искът трябва да бъде предявен преди детето да е навършило 18 години. Съдът ще реши дали да прекрати осиновяването, или не, като има предвид интересите на детето.
• Ако аз съм осиновил сина си Иван заедно със съпругата си Мария, която е жива, никой не може да поиска прекратяване на осиновяването въз основа на моята смърт. В такъв случай Иван ме наследява и същевременно има един жив родител – Мария.

Осиновяването е прекратено – какво става сега?

Ако осиновяването се прекрати, създадените роднински връзки между мен и осиновеното ми дете изчезват. Връзките с биологичното му семейство ще се възстановят. Това означава, че се възстановяват и всички родителски права и задължения и наследствени права.

pravatami.bg