Какво представлява психосинтезът в образованието

Духът на Новото Образованието

Последните години в България навлязоха много нови философии и методики за съвременно образование на децата ни. Факт е, че имаме нужда от нова парадигма в образованието – нещо различно, смислено, вдъхновяващо, забавно и ако може да не изисква много промени.

Докато все още носехме товарът на страховитите си спомени за лелката с грис халвата, подчинението, наказанията, оценките, звънците и огромните масиви с безсмислени база данни, които трябваше да възпроизвеждаме по сигнал, на хоризонта се появиха спасителните идеи за Новото образование, за Новите (различни от нас) деца. Монтесори философията ни показа хармония в средата и попиващият й ум, Щайнер ни насочи към Духа, Реджио-Емилия – изкуството, прегърнахме идеите и вдъхновението на слънчевата педагогика, сугестопедията, демократичното образование. И за добро. Защото, за да дадем нещо ново на децата си е необходимо да сме преживели и приели това лично. Те трябва да стъпят на нашите рамене, като на стабилна основа, за да стигнат по-далече. А изследването на новите земи изисква приключение.

Всяко едно ново приключение, в което се впускаме, променя част от „Дихнието на Деня“, както казва Роберто Асаджиоли. 

Онова споделено усещане за завършеност, цялостност и някак си колективно единение, до което се стига след дълго пътуване и израстване на личността. Именно Асаджиоли постава на сцената на следвоенна Италия идеята за образованието като хармоничен, интегрален и един съвършен синтез на многоизмерната личност на човека. Образование, което не само отключва цялостния потенциал на човешкото същество и му дава широкият хоризонт на личностно израстване, но и го включва активно в социалната средата и природата в една обща картина. Така възниква Психосинтеза в образованието. Ние от своя страна го посрещаме със същите неразбиращите погледи на средновековното общество, когато е била представена идеята, че земята е кръгла.

Когато вече знаем, че личността на детето е много по-широка, многоизмерна и уникална от всяка една методика, естествено е да потърсим обединяващата визия.

Не тази философия, която обхваща части и отделни аспекти от хармоничното развитие на личността, а такава, която ни дава цялостната картина. В Кооперативна Академия я наричаме Юпитерианска педагогика**, стъпила върху обединяващите идеи на Асаджиоли.

За да разберем дали сме готови да приемем, че земята е кръгла (или каква би била новата парадигма на образование), е необходимо да си зададем няколко въпроса:

а. Сигурно ли е, че съвременните образователни системи са ефективни в дългосрочен план? За доказателства в подкрепа на противното трябва само да  хвърлим едно око на състоянието на обществото, статистиката за престъпността, психичните заболявания, състоянието на природата и икономиката.

б. Ако се съгласим, че нещо не е наред с качеството на нашия продукт – образованото човешко същество – кои аспекти от съвременното образование очевидно подкрепят дезинтегритета, вместо синтеза на личността?

в. Сигурно ли е, че повече учебници или повече добри научни курсове ще окажат влияние върху развитието на по-стабилно и продуктивно гражданско общество? Вярно ли е, че развитието на рационалният ум е по-ценно за процеса на съзряване, от колкото обучението в чувства и емоции, интуиция?

Тези въпроси носят предизвикателството за една по-широка визия, и тъй като е невъзможно да очертаем една цялостна и завършена учебна програма тук, ще посочим основните моменти, които в Юпитерианската педагогика на Кооперативна Академия считаме за нужни и важни:

Образование, което обединява

а. Едно хармонично и добре балансирано развитие на всички аспекти на човешкото същество: физически, емоционални, творчески, интелектуални, етични, социални и интуитивни.

б. Интеграцията на всички тези характеристики в една личност, която е осъзната.

Включване на активни методики и експресивни техники

Съвременното образование отдава голямо внимание на активната роля на учениците в процеса на образование. Децата са насърчавани и водени да учат през преживяването и правенето. Тази дейност от негова страна включва действия, насочени към ученето, колко е възможно повече, през личното прилагане и експериментиране с това, което човечеството вече е открило и постигнало в областта на знанието; и неговата креативна проява на индивидуалната личност на ученика от друга страна, неговите лични способности и вътрешен живот през употребата на различни експресивни техники като например танц или театър, рисуване, скулптура и моделиране, писане, композиране и изпълнение на музика.

Диференцирано образованието

Като вземем под внимание огромното разнообразие човешки същества, един добър образователен метод, трябва да обедини цялото това многообразие, но и да бъде индивидуализиран възможно най-много. Това означава, че ако наистина искаме да образоваме, ние трябва да приложим различни методи в зависимост от специфичните характери, нужди и проблеми на всеки един ученик.

Физическо образование

Нуждата от физическо образование е повече от очевидна, но няколко часа седмично са напълно недостатъчни, за да задоволят необходимостта от ритъм и изящност в действията. Идеалната среда на горските училища, където  се включва активният контакт с природата и нейния ритъм е непостижима за градските ученици, където добре подкастреният парк е единствен представител на някогашната естествена среда. 

Образоване на Интелекта

Това е базирано не на способността за запомняне (както в много случай е единственото свойство на общата представа за учене), а на активното трениране и употребата на ума. Учениците не трябва да бъдат заставяни да учат и повтарят, почти в сънно състояние съдържанието на учебниците, а да бъдат насърчавани да търсят и научават това, от което те сами имат нужда да узнаят, чрез интелигентното консултиране с учебниците, книгите, граматиката, речниците, енциклопедиите и т.н.

Особено внимание се отдава на науката за ума – психологията, където учениците са тренирани  да развият, използват и контролират умът си чрез серия упражнения за концентрация, рефлексия и медитация.

Образоване на Въображението и Природата на чувствата

Тук упражненията следват визуализации, творческо въображение, креативност и иновации, и др., за да успеят децата да се научат как съзнателно и правилно да използват въображението си конструктивно.

Контролът и управлението на емоционалните енергии, и развитието на една по-фина чувствителност е нужно да бъде предмет на обучение, щом разбираме тяхната важна роля в цялостното развитие на личността. Всякакви инструменти за това могат да бъдат използвани за тази цел – тези, завещани ни от древните и такива, открити в последните научни изследвания. Всяко насилие и подтисничество е ненужно Децата съвсем естествено се научават да изразяват и сублимират силните си емоции и подтици.

Образование на Волята

Въпреки, че това е една централна и много ценна функция, вродена в човека, ние сме склонни да я пренебрегваме в семейното и училищното ни образование. Може да се каже, че широко е разпространена тенденцията (макар и подсъзнателна) да предотвратим или блокираме развитието на волята, въпреки крайната нужда от самодисциплина. Подтисническите и авторитарни образователни системи са доказано провалени и пораждат афтър ефекта на бунта срещу всякаква дисциплина. Така стигаме до необходимостта да подкрепим децата си в развитието на волята си, като средство за самодисциплина. На практика, вече изброените по-горе  аспекти на образованието – физически, емоционални, интелектуални, творчески и др. – всички те са недиректни упражнения на волята. Други такива методи могат да бъдат наблюдение, решаване на проблеми, планиране, действие и т.н.

Духовно образование

Много деца показват в рана детска възраст интерес във философски, морални и духовни теми. Те често притежават интуицията и духовното знание. Но на каквато и възраст децата да задават подобни въпроси – те имат правото на адекватни отговори. Въпросите им трябва да бъдат взети на сериозно. Наш дълг е да им предадем духовните концепции за живота – възможност да изпитат красотата и величието на вселената и възхитителният й порядък, които я характеризира – неоспорим знак за съществуването на Твореца, изворът на значението и смисъл. От тази широка перспектива, можем да продължим като им представяме детайлната картина, всеки според своите разбирания и вяра, но обединени от чувството за мистерия и чудо.

Главната цел на духовното образование е да подкрепи разбирането на детето, че то, както всяко едно друго същество, е истинно и съществено Себе, една вътрешна Реалност, която има стойност и мисия, с произтичащите последствия от това.

Образование в Човешки отношения

Този важен аспект на образованието е в същността си продължение на духовното образование, тъй като да бъдеш духовен означава единствено да израстваш във вертикална посока към връзката си с Духа. Тук включваме хоризонталните отношения, което е отношението с умисъл за любов и хармонични връзки с другите същества. Това се осъществява, чрез концентрични кръгове, които включват все по-широка група хора, от семейството до човечеството и природата като цялост. Така образованието в този аспект дава възможност за развитие на:

а. Хармонични семейни връзки. Семейството е храм. Една малка клетка от цялостния организъм. Родителите имат благородна и трудна задача, за която често за съжаление са неподготвени и имат нужда от помощта на компетентни учители.

б. Хармонични връзки с връстници. Това е нужно, за да може да се осигури едно нормално и удовлетворяващо развитие на личността. Неестествено е за едно дете да живее изцяло сред възрастни, така както ние правим. Динамиката на детската общност може да бъде сама по себе си добър учител по израстване.

в. Хармонични отношения с общността и човечеството като цяло. Това касае разнообразието от общности и групи хора, към които личността е свързана. Голямата задача на учителя тук е мъдро и уважително да създаде у детето чувство на принадлежност към всяка една от тези разнообразни общности. В малък контекст това могат да са традициите на общността, националната принадлежност и други, до разширяване на усещането за принадлежност и към далечни култури и постигането на универсално усещане за братство или световно гражданство.              

Къде обаче са учителите, които са готови да посрещнат предизвикателствата на новото образование?

Може би на Юпитер? Не. Ние сме тези учители или поне наш дълг е да израстем в такива. Никой не е способен да предаде на друг своята липса. Можем да дадем за основа на децата си това, до което ние лично сме достигнали. Новото образование на децата ни, започва от нас самите. Дължим им го.

Източник: Кооперативна Академия

Кооперативна Академия е организация популяризираща кооперативният модел на грижа към децата. Организира курсове и тренинги за учители, родители и деца.

 

За повече информация:

www.koopacademy.com

FB/ Кооперативна Академия

В статията са посочени материали от школата на Psychosynthesis на Roberto Assagioli и Feducasion на B.A.Paramadvaiti Swami.

*Юпитерианската педагогика е продукт на Кооперативна Академия, основана на принципите на Психосинтезът на Роберто Асаджиоли и доразвила ценностите си в рамките на проекта Федукасион на Б. А. Парамадваити Свами

**Юпитер – Това е енергията, използвана при разширяването, растежа, уголемяването и изследването на широки житейски области, да се провокират и предизвикват утвърдените обществени норми. Той изразява способността да поставяме свои собствени етнически, морални и правови граници и да постигаме по-високо ниво на осъзнаване, образование, сила и опит. В опознаването на себе си ние разширяваме хоризонтите си, затова той представя и желанието да преминем извън границите в неизвестното – чрез пътувания, философски материи, както и да разширим изживяванията си. Юпитер ни позволява да израснем отвъд границите, поставени от “нормите” на семейството и обществото, да се разгърнем и преуспеем. Тъй като това е много витален и силен стимул, подобен донякъде на Слънцето и Марс, той също ни подтиква и да се разгърнем, да усъвършенстваме и развием своите способности. Но дори и още в процес на развитие, ние израстваме в мъдрост под благоприятното въздействие на тази планета.