Какво мислят децата за физическото насилие

„Рапортьори“ е съвместна иницитива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода октомври 2019 – юни 2020г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите деца определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват. Това проучване им помогна да определят какви въпроси да формулират, така че да разберат наистина какво е мнението на деца и млади хора около тях по темата.

Настоящото допитване е до 66 деца на възраст между 12 и 18 години, от които 25 момчета и 41 момичета.

Проучване на НМД установява чувствително повишаване на нивото на тревожност сред родителите и младежите през последните 5 години. “Ако преди 2013 г. хората, които са оценявали своето населено място като „най-безопасно“ или „по-скоро безопасно за деца“, са били около половината от респондентите, днес те са около 40%. Преди 5 г. агресията между децата изобщо е отсъствала от списъка на най-сериозните рискове за децата в България. Днес тя е поставена на първо място по опасност от родителите, заедно с разпространението и злоупотребата с вещества като алкохол, цигари, наркотици. Днес най-често идентифицираните рискове за децата в България са разпространението и злоупотребата с вещества (алкохол, цигари, наркотици), агресията между децата, опасността от инциденти и катастрофи и лошата приятелска среда, показва национално представително проучванее „Нагласи към правото на защита от телесно наказание в България“ на агенция Ноема по поръчка на Национална мрежа за децата, 2018.

Въпросите:

1. Какво значи за теб физическо насилие на обществено място?
2. От какъв вид насилие на улицата децата и младежите могат да пострадат?
3. Ставал/а ли си свидетел на някакъв вид насилие навън – на обществено място?
4. Кои деца най-често могат да пострадат от насилие в общественото пространство според теб (пол, възраст или друго)?
5. Кои са най-често насилниците според теб?
6. Защо според теб има насилие над деца на обществени места?
7. Къде най-често се случва според теб (на кои обществени места)?
8. Какво може да се направи, за да се предотвратят случаите на насилие на обществени места?

Заключение:

По-голямата част от анкетиранте (39%) свързват физическото насилие с форма на бой – нещо непосредствено, свързано с нарушаване на фзическата цялост на някого. Впечатление прави, че част от децата търсят причините, като използват думи като „изблик“, „избиване на комплекси“, „насъбиране“ – неща, които препращат към идеята за трупане на негативна емоция, която в даден момент намира своя израз.

От получените резултати красноречиво се открояват основните видове насилие – физическо (80%), психическо (59%), сексуално (31%) и вербално (30%).

Над половината анкетирани (57%) отговарят с „да“ на въпроса дали са ставали свидетели на насилие под някаква форма, което е сигнал, че голяма част от младежите познават насилието, а 18% дават и конкретни примери за това, какво са наблюдавали.

Рапортьорите попитаха кои деца могат да пострадат от насилие. Тук категориите са повече. За голяма част от анкетираните това може да бъде всяко дете в даден момент, независимо от пол и възраст (27%). 15% посочват, че става въпрос за малки деца, което поставя казуса дали едно малко дете всъщност може да се защитава и дали може да разбира, че спрямо него се упражнява насилие. Говорейки за ранната детска възраст, бихме могли да говорим за изграждащите се личности, които попиват и развиват определени модели на поведение в непосредствена връзка със средата, в която се намират.  В  юношеска възраст бихме могли да разглеждаме въпроса във връзка с множеството проби и грешки, експерименти и вълнения, характерни за тийнейджърите – възраст, в която се тестват границите. Поставяйки въпроса за насилието и границата, която се нарушава с нея (и физическа), то бихме могли да разсъждаваме и за белезите, които остават у развиващите се личности и как  се лекуват те?

По отношение на пола, при момичетата прави впечатление връзката със сексуалното насилие и това, че формата на насилие по-често може да се свърже с вербалното и психическото, което и самите те използват.

По отношение на момчетата, впечатление прави връзката между мъжкия пол и физическото насилие, което те използват.

Рапортьорите попитаха кои са насилниците. Категоричен отговор на този въпрос няма, но разсъжденията на децата отвеждат в различни посоки. Формирането на „комплекси“ и „насилието вкъщи“ може да се обвърже с „личните проблеми“, които се очертават като причина за извършване на насилие при някои от отговорилите. Къде всъщност се случва насилието, върху кого се отиграва и дали това е начина, по който същински би се разрешил даден проблем или това е едно предаване нататък по веригата, която сякаш не може да се прекъсне? Впечатление прави, че близо 45% от отговорите клонят именно около въпроса за изграждането на насилника като такъв. Друг уместен въпрос може би е дали т.нар. жертва днес, не би станала насилник утре?

По отношение на пола, голяма част от анкетираните свързват насилника с мъжкия пол – 38%.

Рапортьорите попитаха защо насилието на обществени места се случва?  Водещ отговор е – заради агресията (27%). Акцент тук поставяме върху това как да се удържа агресивният импулс, как едно дете и бъдещ възрастен да изгради контрол над себе си и реакциите си? Всъщност, това е нещо, което се учи с много търпение и време и което трябва да бъде показано и обяснено. Защото ако няма удържане, се стига именно до този „изблик“, за който децата дават примери. Дали възрастните са изградили този самоконтрол, за да научат младите? Тази линия намира своето продължение в серия от отговори, в които насилието е следствие на провокация (12%). Друг отговор с множество примери (18%) е този за слабостта и безпомощността на децата заради крехката им възраст, който пък кореспондира с процента на малките деца, които могат да станат обект на насилие.

Част от анкетираните намесват родителската позиция и възпитанието и примера, който се дава у дома с изграждането на бъдещия възрастен.

Интересна гледна точка (12%) е тази, че насилието се случва, защото няма реакция, което поставя въпроса за  това, дали се приема за нещо нормално и дали ако няма реакция, това значи, че е позволено. Къде отива личната отговорност?

Особено интересна линия тече през отговорите по всички въпроси и тя е именно тази за удоволствието, което се изпитва от страна на насилника. Във въпроса защо има насилие, темата за удоволствието намира своята кулминация – 15% от анкетираните свързват насилието с удоволствието от този акт.

Рапортьорите попитаха къде се случва. Тук преобладават отговори, насочени към училището (60%). Има и примери в двете крайности – публичността на насилието, което става пред свидетели и публика, и тайната на насилието, което може да се покрие в тъмнината, където няма свидетели и няма противодействие.

Рапортьорите попитаха какво може да се направи с цел предотвратяване. 31% от младежите разсъждават по линия на работата с насилника – какво може да се случи с него с цел бъдеща промяна. Тук младежите наблягат на работата с психолог, разговорите, програми за насилници.

Ако има престъпление, то има ли наказание след това? Анкетираните (30%) коментират необходимостта от санкции и по-строги наказания, което отново е свързано с въпроса дали се реагира на насилието и дали то не се нормализира, ако няма санкция? 21% въвличат „държавата“ и „органите на реда“ като този, който би трябвало да е гарант за спазването на човешките права, осигуряването на закрила и справедливо прилагане на закона. Много младежи (12%) имат призив и към гражданското общество, което поставя въпроса дали се реагира, дали ние самите реагираме, ако нещо се случва около нас, или обръщаме глава в другата посока?

За 12% от анкетираните е важно да се популяризира темата за насилието и за нея да се говори повече.

Докато някои от децата коментират, че насилието го е имало винаги и ще го има, то други поставят въпроса, дали всички ние не сме понякога и насилници и даваме ли си сметка за това.

Eurochild (Юрочайлд) е мрежа, обединяваща организации на европейско ниво, които работят за и с деца, а Национална мрежа за децата е един от нейните членове. Част от Стратегията на Юрочайлд е да бъдат създадени Национални Юрочайлд форуми (НЕФ) в България, Малта и Естония. Дейността на младежите е да обсъждат различни теми, касаещи децата, на национално и европейско ниво, да споделят идеи и мнения относно правата на децата и да мислят за разработването на достъпни за децата и младите хора документи и информация, като се съобразяват с посоката, в която Юрочайлд работи.

Можете да се запознаете с резултатите от пълното проучване ТУК.

НМД