Какво е разстройство на храненето?

 

Всяко едно разстройство на храненето е стратегия за справяне. Заболяването е последица от много дълбоки, драматични преживявания, които изпълват човек и това е неговия начин за оцеляване в житейска ситуация, която не успява да  преодолее по друг начин.

Разстройства на храненето (РХ) са анорексията, булимията и неконтролируемото преяждане (хиперфагия). Те често се развиват в юношеска възраст (11-18 г.), предимно сред момичетата.

С тази статия се надяваме да подпомогнем родителите на младежи страдащи от РХ възможно най-рано да отчетат възникването на проблема у децата им и да потърсят помощ. Това е особено важно, защото понякога могат да изминат години и състоянието на младежите да стане критично.

Привличаме вниманието ви към РХ, защото смятаме, че колкото и да са популярни понятията анорексия и булимия, ограничен кръг от  хора наистина разбират какво се крие зад тези думи. Хиперфагията е по-малко позната като термин, но за сметка на това е широко разпространена в

Разстройствата на храненето са психични разстройства, т.е. начина на хранене е резултат  от проблематичния вътрешен свят на тези младежи.

Накрая на текста можете да се запознаете с медицинските критерии за всяко разстройство, но преди това ще обърнем поглед към поведението и емоционалния живот  на тинейджърите.

Още от малки те често са еталон за подражание- кротки, възпитани, с отлични резултати в училище. Навлизайки в пубертета, за изненада на околните те започват да се променят. Стават раздразнителни, затворени, губят интерес към някои от любимите си занимания. Това, както знае всеки родител на тинейджър, не е рядкост в тази възраст.  Къде е границата на нормата, говорейки за нашата тема?

Има редица признаци в поведението на вашето момче или момиче, които е важно да не пренебрегвате.

При анорексия:  особена критичност към външния си вид до степен, че говори почти само за него, видима загуба на тегло, твърди че е дебела, въпреки, че очевидно не е, разстройва се при покана да се храни с вас, забележите ли че често почти ежедневно отказва да яде, под претекст, че не е гладна или че е яла преди да се прибере, готви за близките си без да яде от приготвената храна, особено доволна е когато успява да спазва диетата си и много раздраздразнителна и плачлива когато не успява, разсеяност, трудности в концентрацията, несигурност, понякога неадекватност, ежедневно се тегли на кантара, извършва прекомерни физически натоварвания, проявява импулсивни реакции, оплаква се, че й е студено, когато на околните не им е, затваря се често в стаята си, плаче.

При булимия: силна загриженост за външния вид и килограмите, често вариране на теглото, понякога гладува, друг път поглъща много големи количества храна, веднага след хранене става от масата и отива в банята и тоалетната, за да повърне, темата за храненето доминира в ежедневието, спортува прекомерно, приема очистителни, голям апетит при стрес, крият храна, ядат тайно, тревожност, депресивност, честа смяна на настроенията, социално изолиране, изглежда отпаднала или свръхенергична, трудности в общуването.

При хиперфагия: периодична загуба на контрол върху храненето, консумация на необичайно големи количества храна за определено време, надвишаващи многократно количеството, което може да се приеме от средно-статистически здрав човек за същото време,  хранят се до получаване на физически дискомфорт или болки в стомаха, ядат без да са гладни, ядат тайно, често не подбират храната, която ядат, опити за диети и глад, понякога успешни, вариращо тегло, чувства на отвращение и вина след преяждане, оплакват се, че са дебели и не се харесват, плачат, затварят се в себе си, нямат много приятели или се опитват да са център на внимание, в ролята си на шут, тревожност, ниска самооценка.

Ако виждате, че вашето дете има някои от горните поведения, добре е в рамките на няколко разговора с него внимателно да проверите дали не преживява още от трудностите описани по-горе, но да ги крие от вас.

Усетите ли, че проблема е сериозен, съветваме ви да потърсите специализирана помощ.

При успешна връзка на доверие с помагащия, дъщеря ви/ синът ви ще получат подкрепа и ще разберат повече за това какво се крие зад желанието им да изглеждат перфектно и ще потърсят истината за  нуждите  и затрудненията си.

Ако самото дете отказва такава, което е често срещан вариант, опитайте вие самите и партньорът да се срещнете със специалист, който може да ви е полезен с помощ за подобряване на цялостния климат в семейството ви.

Важно е да сте наясно, че ако дъщеря ви или синът ви страдат от РХ, това не е изолиран проблем, появил се случайно у тях. РХ най-често е реакция на детето породена от особености на семейната му среда, която е почвата, от която детето ви се храни и върху, която се развива.

Сигурно  е трудно за една майка или един баща да приемат възможността, че не са съумели да дадат на детето си всичко, което му е нужно, за да пораства без сътресения. Вероятно е трудно да погледнете проблема в лицето и да приемете, че дъщеря ви/ синът ви освен, че са умни, старателни и добри деца имат и ПРОБЛЕМ. Но когато РХ е факт във вашето семейство, ще е нужна смелостта и волята на всички близки от тесния семеен кръг на вашия тинейджър. Проблемът е сериозен и не бива да се подценява.

В България да потърсиш помощ от психолог ли психотерапевт все още не е особено популярно, не рядко дори е табу. Ако вие и детето ви се нуждаете от помощ в тази нелека ситуация това не значи че сте „слаби”, „по-лоши от другите” или „провалили се”. Значи, че сте хора, част от труден свят, в който никой не е застрахован от премеждия.

Пожелаваме ви успех!

Медицински критерии за РХ

1. Анорексия нервоза (според Международната класификация на болестите, Х ревизия (МКБ – 10) –извадки от документа)
Разстройство, което се характеризира с предумишлено намаляване на теглото, като този процес е предизвикан или поддържан от самия пациент. За поставяне на диагноза трябва да са изпълнени всички следващи условия:

•  телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното;
•  загубата на тегло е предизвикана от самия пациент чрез избягване на храни, от които се пълнее и може да са налице също едно или няколко от следните: предизвикано целенасочено повръщане, предизвикано целенасочено чревно разтройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;
• разстройство във възприемането на собственото тяло, при което страхът от пълнота персистира като упорита свръхценна идея;
• масивни ендокринни нарушения, които се проявяват при жените като аменорея (отсъствие на менструация), а при мъжете като загуба на сексуално влечение и потентност. Може да се наблюдават промени и в нивата на различни други хормони.

Може да са налице придружаващи депресивни и натрапливи симптоми, както и черти на личностово разтройство. Налице са дехидратация, сърдечно-съдови нарушения (хипотония, брадикардия, цианоза на крайниците, хипотремия), гастроинтестинални нарушения.

Коментар: Анорексия нервоза е разстройство със сериозни последици върху здравето. Диагнозата се поставя от лекар със специалност „Психиатрия“. Психотерапията е помощно средство при лечението, като клиентът трябва да е със стабилни клинико-лабораторни показатели и здравословното му състояние да се наблюдава постоянно от лекар.

2. Булимия нервоза (според Международната класификация на болестите, Х ревизия (МКБ – 10) – извадки от документа)

Булимия нервоза представлява синдром, характеризиращ се с повтарящи се пристъпи на преяждане, при което мисълта на пациента е изцяло ангажирана с контрола на телесното тегло, и го кара да използва крайни мерки за ограничаване на „затлъстяващите“ ефекти от погълнатата храна. Нарушението може да се разглежда като последица от персистираща анорексия нервоза (въпреки че и обратната последователност също е възможна). Повтарящото се повръщане може да доведе до нарушения на електролитния баланс (хипокалиемия, хипонатриемия, хипохлоремия), както и до някои телесни усложнения (тетания, епилептични гърчове, аритмия, мускулна слабост) и последваща остра загуба на тегло.
За поставяне на диагноза трябва да са изпълнени всички следващи условия:

• непрекъсната свръхангажираност по отношение на яденето, непреодолимо влечение към храната и пациентът е склонен към епизоди на преяждане, като консумира голямо количество храна за кратко време;
•  пациентът прави опит да противодейства на напълняването от погълнатата храна, посредством едно или няколко от следните средства: предизвикано повръщане, злоупотреба със слабителни средства, редуващи се периоди на гладуване, приемане на лекарства за подтискане на апетита, тироидни препарати или диуретици;
• налице е болестен страх от напълняване и пациентът си определя строго ограничено нормативно тегло, доста под нивото на това преди началото на симптоматиката.

Характерни са емоционална лабилност, раздразнителност, тревожност, траен депресивитет, нарушения на съня и др.

3. Преяждане, свързано с други психологични нарушения (според Международната класификация на болестите, Х ревизия (МКБ – 10) – извадки от документа)

Преяждане, довело до затлъстяване като реакция на стресогенни събития. Загуба на близък човек, злополуки, хирургически операции, емоционално стресогенни събития, могат да бъдат последвани от „реактивно затлъстяване“ най-вече при пациенти, предразположени към напълняване. Затлъстяването може да направи пациента сензитивен към външния му вид и себенеуверен в междуличностовите контакти, при което действителните размери на собственото тяло субективно се преувеличават. Затлъстяването може да стане причина за поява на психологично нарушение – афективни разтройства, смесено тревожно-депресивно разтройство, невротично разтройство. Затлъстяването може да бъде мотив за спазване на диета за отслабване, която от своя страна да предизвика леко изразени афективни симптоми (тревожност, непоседливост, слабост и раздразнителност) или в по-редки случаи – изразени депресивни симптоми.

4. Безконтролно преяждане (хиперфагия)

Преяждане, водещо до затлъстяване, с увеличаване на теглото поне с 20% над изходното. Наблюдават се повтарящи се епизоди на прекаляване с храненето (бърза консумация на голямо количество храна за определен период от време), безразлично поведение към храненето, повтарящи се опити за сваляне на килограмите чрез строги диети. Страдащите осъзнават, че начинът им на хранене е неправилен. Често са налице депресивно настроение и самообвинения (чувство на вина), трудности при концентрация, спад на сексуалния интерес или хиперсексуално поведение, с цел компенсация на непогълната храна. Често като следствие на затлъстяването се развиват сърдечно-съдови заболявания (артериална хипертония, артериосклероза, венозна недостатъчност на долните крайници), диабет II тип, дихателни нарушения, камъни в жлъчния мехур и бъбреците, костно-ставни заболявания (дискова херния, артрози), хормонални нарушения.

 

Екипът на сдружение „ВЕГА”

За повече информация за РХ www.vegabg.com