Как една българка от Лондон се бори за изоставените деца у нас

Намираш ли разлика в отношението на българите в Лондон и на тези, живеещи в България, към това, което правите?

Има, да. Самата аз нямаше да се занимавам никога с нещо подобно, ако бях останала в България. Докато живях там, бях под себичния безразличен похлупак „на мен да ми е добре”. Даже не знаех какво става в домовете. Не е модерно да се говори за това, трябваше да дойде английска медия да ни го покаже. Пък и да знаех, надали щях да вярвам, че от мен зависи да възроптая и да подам ръка на беззащитните изоставени деца. А може би щях да имам расистки предубеждения за грижите към ромите. Но най-вече, нямаше да познавам Бог и да повярвам, че той може да изпълни мисията до край чрез мен.

Има ли англичани, които се включват в благотворителните акции или средствата идват предимно от българи в Лондон?

Благотворителността в Англия е ежедневие. Не познавам някой, който да не участва в някаква благотворителност. Непрекъснато ходим да тичаме с колегите на маратони за различни каузи. Моята банка превежда на фондацията 500 годишно, а колегите индивидуално ме спонсорират с по-малки суми. Фирмата на мъжа ми превежда по 600 годишно. Дарения сме получавали във формата на ваучери за търг от ресторанти, козметични салони, кетъринг компании.

За тях няма значение дали си българин или арабин. Медиите прожектират грешни представи за отношението на обществото, това са политически поръчки. Ние имаме много приятели англичани и никога не сме били дискриминирани. Хората са толерантни и нямат расови предразсъдъци. Нацията е като цяло благородна и дарителството е начин на живот. По-трудно ми е да убеждавам българите да даряват, защото имат предубеждения. Първо са мнителни по отношение на разпределението на средствата, второ по отношение на обгрижването на ромски деца.

Какво според теб трябва да се промени по отношение на приемните грижи в България?

Като начало държавните работници трябва да могат да стават приемни семейства – 400 хил души дори нямат правото да кандидатстват! Необходима е по-голяма съгласуваност на действията между доставчиците на услуги за приемна грижа и ОЗД – трябва да бъде предоставяна актуална и по- подробна информация за децата, които са подходящи за приемна грижа, което в момента сериозно възпрепятства извеждането.

Необходим е единен стандарт, включително и методика, за прилагането на услугата „приемна грижа“ в цялата страна, за да се избегнат различните тълкувания и практики в различните райони на страната.
Освен това еднократната помощ за детето трябва да се изплаща в деня на настаняването, а не след два месеца, през което време семейството не може да си позволи дрехи, мебели и т.н.

Обезателно трябва да се увеличи възнаграждението на приемните родители на деца с увреждания и деца до 3 години. Справедливо е, предвид факта, че тези приемни родители не могат да се ангажират с допълнителна заетост.

В България няма стратегия за превенция от изоставяне в България. Повече трябва да се инвестира в тази посока, за да се реши проблемът в зародиш, а не да адресираме само резултатите от проблема.

Прочетете още:

Д-р Стойко Стойков: „Закаляването и правилното хранене са най-добрият начин за подсилване на детския имунитет”

Лилия Йотова за майчинството, кариерата и семейните ценности

Д-р Алисън Шейфър: „Дисциплината при децата се постига най-лесно, когато не е базирана на страх от наказания”