Как да се откажем от секса: част2

Прочетете и първата част на материала.

И в крайна сметка единият казваше: „ Май трябва да правим секс“.

Беше се превърнало в задължение. И, когато не успявахме да го изпълним, се превърна в битка. Най-лошото беше, че безпокойството и караниците, че не правим секс, не водеха до това да правим секс. Точно обратното. Все още се обичахме. Бяме привързани един към друг. Но не съумявахме да намерим начин да улучим другия с нашите малки ракетки, движещи се със стотици мили в час. Обвинявам Роналд Рейгън. И тогава, една вечер, аз го казах. „Дай да се откажем от секса. Сериозно. Нека просто да се откажем“. Стиви незабавно и напълно разбираемо стана отбранителна. Сигурно защото го казах както някой би казал „Отказвам се от теб“, преди да вдигне ръце и да си тръгне. Но, независимо от раздразнението ми, нямах това предвид.

„И какво, искаш просто да се откажем от секса? Завинаги, един вид?“

„Нямах това предвид!“

„А какво?“

„Не знам. Искам да кажа, знам, но не знам. Разбираш ли?“

„Не.“

Така започваха най-смислените ни караници, и двамата признаващи, че нямаме и най-малката идея за какво става дума, но съгласяващи се да говорим все пак по темата.

Няма да ви преразказвам целия ни диалог, но ето докъде стигнахме след около час разпалени опити да си обясним нещатта, които не знаехме как да си обясним.

Чувствахме се притиснати да правим секс. Това усложняваше ужасно ситуацията, не само във връзка със секса, страдаше и комуникацията ни за всичко останало. Трябваше нещо да променим. И решихме да се откажем от секса.

Не да се откажем от това да правим секс. Това е глупаво. А да се откажем от това сексът да е отговорът. Да се откажем от това сексът да е лепилото, което държи връзката ни цяла. Уф. Май трябваше да измисля друга метафора.

Решихме, че, за нас, най-важното в израза „физическа интимност“ не е частта с „физическа“. Съгласихме се да се фокусираме върху „интимност“. Има толкова много начини да бъдеш интимен с някого, преди изобщо да се стигне до физическото. Изключвахме си телефоните. Стараехме се да отделяме време един за друг. Говорехме си. Флиртувахме. Нямаше никакво напрежение. Сексът не беше в плана. Ние бяхме в плана. И тогава се случи нещо удивително.

От време на време децата си лягаха преди 10 часа, къщата беше относително подредена, флиртът ни беше в разгара си и любовта и нежността ни един за друг ни последваха в леглото. Получи се. Бойните ни ракетки се намериха. Рейгън би бил горд!

Отказът ни от идеята „да правим секс колкото и преди, за да спасим връзката си“ е най-великото, което някога сме правили. И сега жена ми и аз сме „заедно“, защото по цял ден сме си интимни по всякакви начини… или цяла седмица, даже месец. И, да, рядко, но се случва – изкарваме седмица или дори месец без секс, но никога и един ден без да бъдем интимни. За нас, засега, това е повече от достатъчно.