Как да реагираме на истеричните кризи при децата?

Истеричната криза е върховната проява на негативизъм. Това е състояние на такъв бяс, че детето може само да плаче, да се дере или да се търкаля по земята, като рита с крака във всички посоки. Ако отстъпите пред такъв гняв, вие само ще го засилите. Ще научите детето да реве още по-силно, за да наложи капризите си.

Дъщеря ми беше на десет години, когато покани една своя-приятелка да прекара с нас края на седмицата на къмпинг. Момиченцето отговори, че родителите й имали други планове, но прибави: „Не се безпокой, ще се оправя. Ще ме хване истерията и мама ще ме пусне!”

Ако пък загубите самообладание и също се ядосате, пак ще увеличите гнева на детето. То -вече ще знае, че може да получи от вас каквото иска и когато иска с някоя хубава истерична криза. Не се старайте да вразумявате разярено дете или да го разсейвате с думи. В такъв момент то представлява буря от емоции. Не е в състояние да слуша езика на разума или на логиката. И в никакъв случай не се опитвайте да възпрете яростта му, като го заплашвате с бой. Нали сте чували родители да казват на истеризиращр дете: „Престани или скоро ще разбереш защо ревеш.” Все едно да гасиш огъня с бензин.

Е, как тогава да постъпите, когато детето ви изпадне в истерична криза?

Това, което е необходимо да му внушите, е, че гневът му може и да е неизбежен, но няма да го доведе доникъде. Но как да го сторите? Просто го оставете само да изживее яростта си.

Всяка майка трябва да намери начин да направи това. Бихте могли да стоите безмълвно и да изчакате кризата да отшуми от само себе си. Или ще предпочетете да говорите и да кажете: „Знам, че си недоволен и бесен, но иди в стаята си й стой там, докато се успокоиш. Когато свършиш, ще ти покажа нещо хубаво.” Или пък строго ще му наредите: „Марш в стаята си.” Вие сами трябва да откриете метода, който най-добре ви приляга, и да го използвате. Преди всичко обаче, опитайте се да помогнете на детето си да запази достойнството си, като му предложите, стига да е възможно, елегантен начин за излизане от задънената улица.

Да кажем няколко думи и за истериите в присъствие на приятели, роднини или на пазара.

И в този случай използвайте антикризисните техники, но знайте, че имате срещу себе си нов противник, който може да се намеси и да ви попречи да намерите разумното решение – публиката. Ето тогава изскача чудовището: „Какво ще си помислят хората?” Ако присъстващите не познават детската психология, те несъмнено ще си помислят, че грешите, че просто трябва да дръпнете на детето един хубав пердах и да сложите край на кризата. Е, и какво от това? За какво отглеждате детето си – за да направите от него здраво и щастливо същество, или за да угодите на съседите си?

Нужни са цели пет години
от живота на детето, за да развие съзнанието си, за да усвои общоприетите норми на социално поведение. Не го насилвайте. В това отношение езикът ще му е изключително полезен. Назоваването на реалността ще му помогне много да овладее и себе си, и света. А тъкмо през стадия на първото юношество говорът прави фантастичен скок напред.

Откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител” на Д-р Фицхю Додсън