Как да разговаряме с бебето

Всички знаем за това колко е важно да говорим на бебето от рано и то колкото повече, толкова по-добре: докато си слага корнфлейкс по столчето, докато се разхождаме в парка, докато му сменяме пелените. Но знаем ли как точно да разговаряме с бебето?

Количеството думи

Основна роля в развитието на говорните способности на детето са количеството думи, които то чува. Изследванията сочат, че децата от социално слаби семейства чуват средно по 600 думи на час, тези в семейства от средната класа чуват 1 250 думи на час, а тези от високо образовани семейства по 2 100 думи на час. Това означава, че дете от бедно семейство чува 3, 2 милиона думи годишно, докато връстниците му от средната класа или от семейства с родители с добре платена професия чуват над 11 милиона думи. Тази речева пропаст, която се отваря между децата от различните социални слоеве, рефлектира по-късно върху децата и способността им да разговарят. На възраст 3 г. децата от заможни семейства имат запас от 1,100 думи, а тези от най-ниските социални слоеве – от 500 думи. Количеството думи, които се използват в общуването с детето до 3-годишната му възраст е обемът на речника, който представлява речевото ядро на детето във възрастта между 3 и 9 години.

Нормалната реакция на родителите към тази статистика е да започнат веднага да полагат усилия да разговарят повече с детето си и да внимават какъв речник използват, вкарвайки в употреба разнообразни думи, които детето им да чува. Това, което се случва, в крайна смета, обаче, е свръх опростено следване на съвета, който специалистите дават на родителите. По този начин родителите не успяват да развият речевите способности на детето си, тък като не е важно само да се говори с детето, но и да се полагат усилия детето да разбира какво му говорят родителите.

Как децата учат

За да разберат как децата научават майчиния си език учени от Нюйоркския университет заснемат и анализират комуникацията между бебета и родители и проследяват развитието на бебето. Заключението е, че езикът, който използват родителите има важна роля за определене на това колко свободни ще се чувстват децата им в разговорите. В един експеримент с майка и нейния 13-годишен син, учените показват, че вербалното развитие на детето е в пряка зависимост от способността на майката да вижда, разжирява мирогледа и обяснява света на детето чрез думите, звуците и жестовете, които то вече познава. Възрастта, в която бебето усвоява основните умения е в пряка връзка с откликването на майката на бебешкия говор и движения.

Смисъла на думите

Д-р Тамис-ЛеМонда, който води проучването, обяснява, че ако засипваме бебето с много думи, не му правим добра услуга, освен ако не правим всичко възможно да му обясним смисъла им. Ако родителите си мислят, че всичко, което трябва да правят, е да говорят, това означава, че ще предоставят на децата си истински сложен и голям пъзел, който те няма да могат да разрешат. Защото именно това представляват всички тези купища думи за детето – неразгадаема плетеница от непознати звуци. И какъв смисъл има от тях, ако то не ги разбира?

Как обяснвявате смисъла на думите на едно бебе? На възраст между 9 м. и 2 г. ключът към успеха е в това да виждаме нещата през очите на детето. Трябва родителите да следват децата, а не да очакват детето да успява да концентрира вниманието си върху „урока“. Ако детето си играе с чаша, а майка му му каже „Я, виж тази кукла!“, детето надали ще разбере смисъла на думата „кукла“. Ако, обаче, в този момент заговорите за чашата ще свържете смисловия с тактилния (докосващия) сигнал (виждам чаша в ръцете си). Така двата канала на информацията ще се слеят в едно – предмета и думата, която го обозначава. Когато детето стане на възраст над 3 г. вече в възможно да привличаме вниманието му върху определени теми за по-дълго време и да очакваме то да може да се фокусира върху „урока“ поне за кратко.

Повече качество, по-малко количество

Нарастването на речника зависи от качеството и не толкова от количеството. Например, освен, че децата от различните социални групи чуват различни обеми думи, те чуват различни видове думи. Децата от заможни семейства чуват средно 32 окуражитлени думи и 5 забрани на час. Децата в семейства от работническата класа чуват по 12 потвърждения и 7 забрани. Децата от социално слаби семейства чуват по 5 потвърждения и 11 забрани на час. Проучването показва, че тази огромна разлика между позитивно спрямо негативно стимулиране на децата, допринася в голяма степен за речевата пропаст между децата от различни социални слоеве. Накратко казано, колкото повече позитивни изказвания има по негов адрес, толкова повече думи възприема детето. Проучването също сочи, че използването на въпросителни думи от майката в общуването с детето, има отношение към по-нататъшното им развитие и готовност за училище.

С други думи, лесно е да чуем един съвет и да започнем да го следваме, но ние, отговорните и осъзнати родители като че ли сме склонни да предозираме добрите идеи. Да, да чува много думи за детето е чудесно и ключово за развитието му, защото както казва самия д-р Тамис-Лемонда „детето използва само речника, който чува“.Но това, което според учените, е дори по-силен стимул за детето, е да ви наблюдава и слуша, докато му говорите, за да му дадете по-адекватен и ясен за него отговор. Колко пъти се е случвало детето да започне да говори и вие да „скочите“ в комуникацията и да довършите репликата му? Да слушаме е нелесно умение. Да сте добър слушател за своето бебе онзачава да сте любопитни към него, да го наблюдавате и изучавате, да се чудите какво ли иска да ви каже сега и най-вече да устоявате на импулса да продължите репликата му. Означава да замълчите и да позволите на тишината да заеме пространството за малко. Учените казват, че дори не е нужно да говорите, за да насърчите детето да говори. Достатъчно е просто да се усмихвате, да сте наблизо, да го помилвате и звуците му веднага ще се променят към по-членоразделна реч.

Наскоро ппрактикувах общуване със 17-месечната си дъщеря, докато обядвахме. Аз си мълчах, но я наблюдавах, бях до нея, милвах я и очаквах да видя къде ще я отведе потока й на мисли. Тя доста време удряше с вилицата по масата, размахваше авокато във въздуха, и преминаваше от нечленоразделна към членоразделна реч. След това започна да издава звуци, които не бях забелязала до този момент. Съпругът ми предподоложи, че пее песничка, ние започнахме да клатим глава в ритъма, но не се включихме в пеенето. Тя със сигурност пееше позната песничка и се чувстваше много горда, че може да я изпълни пред нас, докато ние поклащахме глави. До този момент дори не съм предполагала, че в мозъка й са се запечатали вече думи и фрази. Насърчаването, но и пространството, което й осигуряваме, й дава възможност да сподели с нас своите умения.

За автора: Хедър Търджън (Heather Turgeon) е психотерапевт и работи с двойки и с индивидуални клиенти. Тя има рубрики в много американски издания и нейни научни статии за развитието на бебето се появяват постоянно в американските медии. Хедър е майка на две деца и живее със съпруга и семейството си в Лос Анджелис.

Статията е оригинално публикивана в www.babble.com

Подобни статии:

Развитие на бебето – социалните умения