Как да научим децата, че “не всичко, което лети, се яде”
Или иначе казано, как да помогнем на подрастващите деца да разберат, че хората и преживяванията с тях са по-важни от играчките, скъпите предмети и лъскавите дрешки.
Едно време имаше ЦУМ и ДЕТМАГ и обикновено родителите водеха децата си там в началото на новата учебна година и около рожден ден. Сега е друго, в големите градове никнат МОЛ до МОЛ-а, търговски центрове, седмични и празнични базари, изложения. Всички те удобно оборудвани със зони за деца, където те да се забавляват или хранят. Децата дотолкова са свикнали с тази среда, че от най-ранна възраст свързват всяка разходка или празник с посещение в някое търговско пространство.
Нищо лошо! Но, само на пръв поглед.
Представете си обичайната картинка: разхождате се в един такъв модерен, лъскав и пълен с всякакви изкушения търговски център. Детето ви се спира пред всяка лъскава витрина и настойчиво ви дърпа към входа на магазина с молба да му купите поредната играчка или някоя друга вещ.
И сега: колко пъти подобни сцени завършват с тръшкане, рев, обидни квалификации – от детето към вас, и от вас към детето? Колко пъти купувате въпросната вещ, само за да възстановите мира помежду ви? Колко пъти детето забравя за новата си придобивка още преди да напуснете търговския център?
И накрая: Дали притежаването на определени вещи, играчки, дрехи и други материални неща са наистина толкова важни за него, колкото то всеки път се опитва да ви доказва и всячески се опитва да ви накара да повярвате и вие в това?
Отговорът е един и е недвусмислен: НЕ!
НО, светът на днешните деца е заключен между телевизията, Интернет и рекламните брошури. Той е изпълнен с атрактивни реклами, впечатляващи визии, красиви думички и примамливи лъскави опаковки. Това прави децата идеалните потребители, изкривява чувството им за реалност и ги превръща в нищо повече от консуматори с промити мозъци.
Децата възприемат придобиването и трупането на вещи за нещо обичайно и нормално, те очакват да получат всяка вещ, която бива натрапчиво промотирана по телевизията или в Интернет, независимо дали е играчка, дрешка или някаква модерна джаджа. Но проблемът не е само в излъчването и гледането на реклами, по-сериозната вреда идва от това, че децата се сблъскват с посланието, че притежаването на определени предмети и харченето на пари за тях е в пряка връзка със самочувствието, с престижа, с идеята, че дори радостта и щастието могат да се купят с пари.
Средата, в която днес отглеждаме децата си, поставя нови и все по-трудни задачи пред нас, защото, за да ги научим, че истинските ценности не са в магазина, и че не могат да се купят с пари, ние трябва да полагаме все повече усилия и да проявяваме все повече упоритост.
Защото като родители за нас е важно децата ни да се научат, че истинските ценности не са в магазина, а сред хората, в контактуването ни с тях, в преживяванията, емоциите и в спомените, които трупаме през години заедно. Важно е и още нещо, да научим децата си, че онова, което притежаваме като вещи е променлива с относителна стойност, която винаги можем да подменим.
Ето защо:
– Нека научим децата си, че могат да се забавляват, без да харчим прекалено много. Това може да се случва, когато сме заедно, но и когато те са някъде, където ние не сме. Важно е децата от малки да бъдат научени, че не играчките правят игрите, а децата им вдъхват идеи и живот. Насочете интересите им към откриването на хоби, което да развива уменията и способностите им, а не към такова, което да поощрява трупането на вещи. Такива са изкуството, спорта, туризма, градинарството.
– Децата трябва да бъдат научени на благодарност, защото ако тя липсва, разочарованието и неудовлетворението ще се настанят трайно в детското ежедневие. Когато едно дете е благодарно, то е доволно и щастливо. Ползотворна практика в изграждането на благодарността е да свикнем да споделяме с тях за кои три неща сме благодарни всеки следващ ден и да научим децата си да се замислят и да споделят своите три причини на ден защо са благодарни.
– Децата насочват своето внимание към материалните неща, когато търсят удовлетворение и радост извън себе си, неща, които са достъпни чрез покупка и подарък. Така обаче се засилва единствено усещането за неудовлетвореност и липса на щастие. Специалистите по детска психология твърдят, че деца които изпитват радост и щастие от нематериалните ценности в живота си няма как да израснат като материалисти и консуматори.
– За да постигнем добри резултати, ние самите е необходимо да следваме такива модели на поведение, каквито очакваме да видим след време у децата си, защото е всеизвестно, че децата непрекъснато ни наблюдават и копират с еднакъв интензитет както положителните, така и отрицателните примери, които им даваме. Каквото виждат, това правят. Ето защо ролевите модели, които демонстрираме пред наследниците ни, са от огромно значение за тяхното развитие. Едно грешно послание много трудно може да се поправи, дори да е последвано от десет правилни.
– Важно е да обръщаме внимание на дреболиите, те често имат голямо значение. Излишно е да правим завистливи коментари по адрес на съседите, познатите, приятелите и роднините за това какво са си купили или какво са им подарили.
– Добре е да наблегнем върху трупането на опит и спомени. Когато става дума за подарък не е нужно да обещаваме купуването на скъпа играчка, можем да обещаем съвместна екскурзия, разходка в парка, домашна игра, посещение в музей или галерия. Така децата ще се научат да ценят контактите си с хората и заобикалящата ги среда и ще развият положително отношение към трепането на опит и нови преживявания.
– Важно е да научим децата си да споделят своите притежания, онова, с което разполагат – храна, играчки, книги. Малките деца са доста ревниви към вещите си, поради което трудно споделят с други деца и това е напълно нормално, тъй като възрастта им насочва всичките им мисли към тях самите и не бива да ги обвиняваме и съдим, но постепенно трябва да ги приучим, че няма нищо по-хубаво от споделянето.
– И накрая, но не последно по важност: Децата трябва да бъдат научени, че не всичко “което лети, се яде”. Че всяка реклама съдържа доза истина, но и доза художествена измислица. Разбира се, не можем да спрем маркетинговите сюжети, които щедро заливат ежедневието ни, но можем да му обясним как работят рекламите и че тяхната задача е да ни накарат да искаме това, за което се говори в тях. Децата трябва да знаят, че рекламите са създадени, за да продават дадена играчка, и в това няма нищо лошо, но крайното решение дали да я купим и дали ни трябва изобщо, а както и дали такава покупка ще ни направи по-щастливи, е в нашите собствени ръце.
2,039 преглеждания
