Детето и неговите джобни пари – винаги актуална тема, по която всяко семейство има своите правила. Покрай настъпването на новата учебна година тя отново идва на дневен ред. По колко, кога, все въпроси, по които всички хора имат мнение. Това е така, защото всеки има различно финансово възпитание, което съответно продължава или не в собственото си семейство. Да се говори за пари и бюджет с деца звучи като тема, която не е много приятна, но от друга страна, детето все пак е бъдещ възрастен и финансовата грамотност е умение, а като всяко умение, колкото повече се тренира, толкова повече се развива.
За да се научи детето да си служи с парите, то трябва да познава стойността им. Джобните са добро упражнение за това. Те са негови, щом са му дадени, но не бива да са голяма сума – когато повече имат, децата започват да ги харчат за излишни неща. Добра идея е да се дават джобни на увеличаващ се период – в началото ежедневно, после за седмицата, като порасне за месец и така нататък. Така то може се научи да ръководи собствения си бюджет и да съобразява желанията си с него. Ако искаме да покажем стойността на парите, можем да го направим с конкретните цифри за цените на нещата от магазина, които се купуват ежедневно. Ако детето иска нещо конкретно, то трябва да знае колко струва, колко има като бюджет семейството за това и така естествено идва мисълта дали си заслужава покупката. Би могло да му се обяснява. „Тези цветни моливи са по-малко на брой и са по-скъпи, но са по-качествени от другите. Остри ги внимателно и така ще издържат повече. Може да си избереш и тези, те са по-евтини и ще ти останат малко пари, но ще се чупят повече и ще рисуваш с тях по-кратко време.“ За парите трябва да се говори конкретно и по повод на конкретни неща, така те естествено се превръщат в средство, а не в ценност.
Същото е и с предметите за удоволствие. Ако детето желае да получи нещо, но осъзнава, че наличните му джобни не са достатъчни, то може да помечтае за него, да поговори, с помощта на родителите да направи план кога и как ще може да си го позволи, да спестява за желанието си. В това време може то да се видоизмени и детето да си измисли друга цел. Смисълът е по-скоро в разговора за желанията. Те движат хората и когато се сбъднат след целенасочено усилие, обичайно човек се чувства много доволен от себе си. Ако се осъзнае, че те са недостижими към момента или по принцип, ако човек е имал възможност да поговори за това, пак обичайно се успокоява. Това е вид принципно поведение, но тъй като парите са част от живота на човек, те биха могли да бъдат средство, което човек използва и ръководи – средство за живота, а не цел на живота.
Да, те има и символичен жест, символ на могъщество са. Винаги ще има някой съсед, който изкарва повече от собствения баща и някое дете, което има повече джобни. Тези неща се забелязват от всички. Това е едно от нещата, които няма как да се променят, но винаги може да се каже „Аз ценя баща ти много, дори и да печели по-малко от еди кой си баща. Важното е, че ние разбираме смисъла от това колко ни е ценен, което не е свързано само с парите, които изкарва.“
Със сигурност можем да кажем, че умението на детето да борави с личните си средства е част от натрупването на житейски опит, който пък помага на малкия човек да се приспособи към социалния живот.
Автор:
Цветелина Цветкова
клиничен психолог
тел. 0888 293515
адрес: София , ул. Сердика 26, „Център за работа с деца МИКИ“
e-mail: cvetelina_videva@abv.bg
