Как да бъдете по-търпелив родител

“Преподаваш в предучилищна?? О, трябва да си тооолколва търпелива!”

“Имаш четири деца? О, трябва да си тоооолкова търпелива!”

Всъщност, търпението не идва лесно при мен. Не съм родена с вродена способност да бъда спокойна и разбираща, да чакам или да спирам и да премислям нещата. И да, те са прави, да работиш с деца, независимо дали своите или нечии други, изисква много търпение. За щастлие търпението не е нещо, което или го имаш или не, то е нещо, което можеш да усвоиш и да ставаш по-добър. Точно сега смятам, че се нуждая да поработя по него малко… добре, много!

Затова мисля начини, по които да съм по-търпелив родител…

Да знаеш спусъците и да ги планираш

Често отпускам съзнанието си около 6 часа, някъде между банята и вечерята. Може би за вас сутрешното търчане е това, с което отлита през прозореца всяко подобие на търпение? Или може би е четири деца, които ви чакат при доктора? Изяснете си моментите или ситуациите, в които страдате най-много или когато се нуждаете най-много от търпение и ги планирайте.

Винаги се справям много по-добре с банята/ вечерята/ търчането за лягане, когато поне съм планирала предварително вечерята или още по-добре предварително съм я приготвила. Чакането минава по-добре за всички нас, ако нося неща за правене за децата ми и особено за ядене. И само да знаем кога нещата е вероятно да бъдат различни изглежда ми помага да откривам малко екстра търпение.

Същото се отнася за определено поведение. Ако има нещо, което децата ви правят, което ви побърква, отделете малко време, мислейки защо това поведение толкова ви притеснява, как можете да го промените в дългосрочен план и как може да реагирате с повече търпение в краткосрочен.

Мислете позитивно

Трудно е да си търпелив, когато си мрачен. Когато нещо се обръка или отнема повече време от очакваното, ако се фрустрирам и мога само да мисля за това колко е ужасно, търпението ми изчезва. Ако, от друга страна, мога да намеря нещо позитивно в дори най-дразнещите ситуации, този малък проблясък надежда ми помага да бъда по-търпелива и разбираща. И мисля също, че това е наистина важно умение, на което да научите децата си, да откриват нещо добро в това, което изглежда изцяло лошо и позитивите, които идват от това.

Бъдете по-малко заети

Когато съм заета се стресирам. Когато съм стресирана губя търпение. Тази година една от целите ми е да бъда по-малко заета и по-спокойна. Понякога това означава да казвам не на неща, които харесвам, а понякога това означава буквално физически да намаля темпото. Не го намирам за лесно, но когато успея, установявам, че съм много по-спокойна от обикновено.

Time out

Когато установя, че се чувствам нетърпелива или разсторена, ако мога да спра за момент, ако мога да излезна от ситуацията, физически или дори просто емоционално, това ми помага да намеря повече търпение. Дори затварянето на очи за момент или излизането навън или „броенето до десет” всъщност помага.

Пусни го

Понякога търпението е да приемеш, че нещата няма да вървят по план. Да пуснеш перфекционизма и да погледнеш голямата картина. Ако детето ви е изяло едно зрънце ориз и две грахчета за вечеря, не се тревожете… дишайте… ще яде повече утре. Ако сте се побъркали днес… винаги има утре да се справите по-добре.

Авторката: Кейт е бивша учителка на деца в предучилищна възраст, а понастоящем е майка на 4 деца и блогър, който поддържа прекрасно местенце онлайн за родителство, забавления, семеен живот, занимания за деца и семейства. Освен деца и семейство има градина, в която отглежда собствените си зеленчуци. Има и разхвърляна кухня и мания за създаване на развиващи занимания за четирите си деца.

Източник:picklebums.com

Прочетете още:

Да отгледаме щастливо дете