Идея за уикенда: Златоград

В зората на 21 век в Златоград е създаден първият естествен и (засега) единствен частен етнографски ареален комплекс. В началото на 2010 година е открит и ГПП Златоград – Термес, който свърза България с Гърция и Егейско море.

Разхождайки се по тесните калдъръмени улички и разглеждайки занаятчийските работилници, човек като че ли се пренася неусетно в една далечна отминала епоха. Всичко е непокътнато и съхранено. Именно това е уникалното на Златоград – достатъчно малък, за да запази автентичните родопски традиции и култура, и достатъчно голям, за да посрещне многобройните си гости. Старият град се намира на южния бряг на р. Върбица. Част от златоградските къщи са на повече от 130 години, издигнати от камък и дърво. Един от първите хотели тук е „Пачиловата къща“. Тя е реставриран паметник на културата, комбинация от съхранената възрожденска битова атмосфера и съвременните удобства за настаняване.

Голяма част от работилниците работят и до днес. Единствено тук, в Златоград, може да се наблюдава изработването на „козия рог“, обработката на вълна и памук, как се коват средновековни мечове. По време на обиколката из Стария град за задължителна спирка се смята т.нар. Старо кафене. То е на почти 190 години – започнало е да функционира през 1823 г. Туристите имат възможност да си поръчат „въртяно“ кафе, приготвено на пясък пред тях.

Механите в Стария град предлагат редица родопски специалитети, пататник, баница с ориз, яйца и сирене.В Стария град се намират и двете църкви. Едната е „Успение Богородично“. Тя е ниска и широка, вкопана наполовина под земята. В двора на другата, по-голяма църква „Св. Георги Победоносец“ се намира взаимното училище, обявено днес за музей на просветното дело в Родопите.

На път за Стария град туристите имат възможност да видят и къде е лобното място на Дельо войвода, днес там е издигнат негов паметник.Според едно предание, разказвано от местните жители, Златоград е закрилян от четири планински върха– Св. Илия, Св. Атанас, Св. Неделя и Св.св. Константин и Елена, чието разположение наподобява кръст. Затова местността се нарича „Кръстата гора“. В подножеието на всеки връх е построен параклис. Съществува поверие, че всеки, който посети и четирите параклиса, става „половин-хаджия“.

Текст и снимка: www.erodopi.eu