И отново за прегръдката, която лекува

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

baby

Тази история ни разказа Маргарита Габровска – ръководител „Ранно детско развитие и терапевтични услуги“ във Фондация „Нашите недоносени деца“ (ФННД). Маргарита е логопед по професия, през годините се профилира приоритетно в работата с деца в ранна възраст и техните семейства, прилагайки подхода на ранната детска интервенция. Част е от терапевтичния екип на Център за детско развитие „Малки чудеса“. Като част от Фондацията, подкрепя директно и утвърждаването на семейно-ориентираната грижа и кенгуру-грижата в неонатологичното отделение на САГБАЛ „Шейново“. През 2018 г. придобива докторска степен по Философия, а изследователските й интереси са в областта на приложната етика – биоетика, етика на грижата и подход на човешките способности.

За добро или зло, някои срещи се случват по-рано от планираното. Толкова рано, че независимо колко много са бленувани, участниците в тях все още не са готови за това – нито физически, нито психически.

В неговите 860 гр. се бе побрала цялата решителност и жажда за живот на света. А в нейното сърце – целият страх и тъга. Стоеше притихнала до кувьоза, леко повдигнала едното ъгълче на покривалото, с което беше покрит, за да предпазва бебето от ярката бяла светлина. Взираше се ту в него, ту в монитора, върху който се движеше животът му.

– Как е той днес? – съвсем плахо ме попита тя.

– Дежурният лекар ще дойде всеки момент и ще ви даде сведения за състоянието му … аз не съм медицинско лице, но съм тук, на ваше разположение, за да видим как бихте могла да си общувате с бебето така, че да чувства по-малко липсата ви. – в този момент видях лекото объркване в погледа й и продължих – … за него е много важно да чува гласа ви, да ви усеща. Това го успокоява, защото всичко друго наоколо е съвсем ново за него. Важно му е да знае, че сте тук… Вие сте неговият човек.

– Значи той ме чува?!

– Съвсем ясно при това. 

– А дали си ме спомня …?

– И още как – живели сте заедно месеци наред, не би могъл да сбърка вашия глас и вашата миризма с ничия друга на света. – усещах как всяка следваща дума я прави по-уверена, дори позата на тялото и стана някак по-изправена и стабилна.

– Здрасти, мамо… как си, миличко? …Мама е тук… утре и тате ще дойде да те види… знаеш ли колко хора те чакат вкъщи… всички питат за теб.

– Можете да му подадете пръста си през отвора на кувьоза, той ще се радва да ви усети. – предложих аз.

– Може ли? Мога да го пипна?!

– Разбира се, това е вашето бебе. Важно е преди това само да измиете и дезинфекцирате добре ръцете си … и после не виждам коя сила на света би ви спряла.

Двеста грама по-късно дойде и първата прегръдка – кожа до кожа. Прегръдка, която тя чакаше всеки ден и споделяше, че това са най-бързо отлитащите два часа в денонощието й – времето, в което държеше бебето до гърдите си и тихичко му разказваше ден след ден как скоро ще са заедно у дома, какво креватче са му купили, коя баба е питала днес за него. Малко след първата прегръдка дойдоха и първите опити за кърмене – в началото всичко се случваше бавно, а често и трудно. Но от ден на ден тя ставаше по-силна и уверена – пътят от първия разговор с него, през първото докосване, първото хранене, първата смяна на памперса до първата прегръдка и успешно кърмене, бе път, който я превърна в това, което виждах днес, дни преди изписването.

– Хайде, хайде! Страх ли те е?! Няма от какво да се страхуваш, просто му мушни ръката в ръкава, не е толкова трудно. Хайде, мамо, помогни на баща ти, моля те, че виж как се гипсира! – леко грубо и през смях, напътстваше тя съпруга си на едно от свижданията.

Понякога подкрепата изглежда така:

Идва тихо, присъства мълчаливо, когато е най-тежко и думите са излишни, търпеливо следва семейството стъпка по стъпка. Всеки ден е нов ден, крие нови очаквания, нови предизвикателства, нови въпроси и е важно човек да не бъде сам в тях. Ранната детска интервенция и ранната подкрепа е толкова по-успешна, колкото по-скоро започне. В случая – тя започва още от неонатологичното отделение и изглежда малко по-различно. Тук тя е съсредоточена в това да помогне на майката да възстанови преждевременно прекъснатата си връзка с бебето, да се почувства уверена в способностите си, че може да се грижи по най-добрия начин за него, да общува с него, да започне да забелязва малките постижения на бебето всеки ден, да опознае нуждите му и него самото преди да се приберат заедно вкъщи. Всичко това са предпоставки периодът след раждането да протече по-малко травматично за родителите и те да добият по-бързо увереност, че никой не може да подкрепи детето им така, както могат те.

Ранната детска интервенция, разглеждана като част от семейно-ориентираната грижа в неонатологичните отделения, предполага активното ангажиране на семейството във възстановителния процес на бебето. Един от най-успешните и лесно осъществими начини за това е практикуването на кенгуру-грижи (контакт кожа до кожа) в неонатологичното отделение. Този метод не само доказано води до по-бързото стабилизиране на бебето – на способността за самостоятелно дишане, поддържането на терморегулацията, подобряване на качеството и продължителността на съня и стабилизиране на сърдечния ритъм, но и подкрепя процеса на кърмене на бебето и пълноценното общуване между него и родителите.

Ранната детска интервенция включва в себе си не просто овластяването, информирането и подкрепата на семействата по отношение на грижите за пълноценното развитие на детето им. Тя се ангажира и с модифициране на средата в неонатологичното отделение по начин, който подкрепя развитието на бебето и му причинява възможно по-малко стресови и травматични преживявания.

Недоносените бебета са изключително чувствителни на светлина и шум, за това е важно кувьозите им да се покриват със специално създадени за целта покривала. Редуцирането на шума е предизвикателна задача, но не и невъзможна – деликатното отваряне и затваряне на вратите на кувьоза, на шкафовете в помещението, както и намаляването, по възможност, на звуците от сигнализациите на апаратурата, са първите стъпки.

В ситуация на стрес, бебетата често инстинктивно търсят нещо, наподобяващо пъпната връв, в което да се вкопчат. За съжаление, в много от случаите това се оказва системата, сондата или други тръбички и жички, чието дърпане би могло да нарани бебето. Ето защо  модифицирането на средата в този контекст би означавало и да се осигури алтернатива, която изпълнява сходна функция. Фондация “Нашите недоносени деца” разпространява в неонатологичните отделения в страната плетива – “октоподи”, изработени от доброволческото звено на организацията, чиито “пипала” имитират именно пъпната връв. Поставени в кувьоза на бебето, близо до дланта или в нея, те препятстват издърпването на системите и сондите, като в същото време успокояват бебето и го предпазват от самонараняване.

Като подход, обединяващ в себе си разнообразни области на познание относно ранното детско развитие и неговата подкрепа, успешната ранна детска интервенция предполага и наличието на добро взаимодействие между различните специалисти и услуги, които, по една или друга причина, са част от ежедневието на детето и семейството. В случая на преждевременно родените бебета и малки деца това би означавало създаване на добра приемственост и коопериране между медицинските звена и специалисти и немедицинските такива – специалистите по детско развитие. За да се превърне това във факт на национално ниво, а не просто да съществува под формата на единични добри практики, е необходимо да бъдат обединени усилия и изградена единна визия около необходимостта от политики в подкрепа на ранното детско развитие, които да гарантират на всяко дете достъп до необходимите услуги възможно най-рано и проследяване на развитието му, независимо от мястото, на което е родено детето и възможностите, които има семейството.

Снимка: Нашите недоносени деца

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

1,552 преглеждания

Comments are closed.