Във вълшебната гора: Горската аптека

Слънчо вече се закри
зад зелените гори.
Някой зашумя в тревата
и почука на вратата.
-Чук -чук-чук! Чук-чук-чук!
-Костенурке, аз съм тук –
плаче черната къртица:
– Болни имам две дечица.
Млякото не са изпили,
вече губят сили.

Скочи баба Костенурка:
– С коренчета от желтурка
ще направя бързо лек
за разтривка на децата.
– Ти характер имаш мек
и сполай за добрината –
каза майката къртица.

Вън почука страшна птица:
– Аз съм Бухльо, стар съсед,
тука идвам за съвет.
Имам кашлица опасна.
– Бухльо, болестта е ясна.

Аптекарката позната
бързо сложи очилата,
взе от чистата полица
книга с шарена корица.
– Тук за болестта ти стара
е предписана гаргара,
чай от лайкучка да пиеш,
с шал дебел да се увиеш!

– Благодарен съм ти аз –
каза Бухльо с хрипав глас.
Кой към къщичката тича?
Идва малката сърничка
и прозореца наднича:
– Костенурке, помогни!
Мен ловец ме нарани.

Кръв от раната тече,
тук на предното краче.
Без дори да си почива,
Костенурката промива
раничката замърсена
и въздъхна изморена.

А сърничката отмина…

– Я да легна да почина –
костенурката си рече
и набързо се съблече.
Но през късен нощен час
някой силно пак почука :

– Сивия Вълчан съм аз!
За лекарство идвам тука.
И пред малката къщурка,
седна Вълчо на тревата,
а горката костенурка
скочи бързо от кревата,
топла билка му подава:
– Пий от синята тинтява!
– Болката ми не минава.
– Пий тогава дива мента!

Злия Вълчо се превива,
охка, вика и се мръщи:
– Я излез навън от къщи!
Тебе искам да изям,
ще се излекувам сам.

Костенурката заплака:
-Олеле! Какво дочаках?
Костенуркиния плач
чу заспалия кълвач
и при Бухльо отлетя:
– Страшно зло ни сполетя!

Сивия Вълчан дойде
тук в нашата гора
и сега ще изяде
костенурката добра.

Бухльо гневен, разпъхтян,
стресна стария Вълчан:
– Хей, злодей! Що дириш там?
– Костенурката ще ям!
Имам болка във стомаха
и със нищо не се маха.

– Вълчо, чака те отплата,
Tи забравяш добрината.
И от тази разправия
стана страшна олелия.
Закрещяха разни птички
и дотичаха сърнички,
зайци, ежковци, лисици,
две разплакани къртици…

Меца близо там се случи
Новината щом научи,
пред Вълчана тя застана
и му рече със закана:
– Вълчо стари, имай срама.
Грешката ти е голяма.

Кой през миналата зима
излекува твойте рани?
Ние всички сме дружина –
костенурката ще браним!
Който може ,както свари
по гърба ще те нашари
с нокти, с камъни, с тояга…

Злият Вълчо с вой избяга…
А добрата Костенурка
в дървената си къщурка
още дава лек, съвети
на животни, птици клети,
и на здрави и на болни-
нека всички са доволни!

край