Елате на зумба
За да разберете какво е изживяването зумба, ако все още не сте го опитали, ще ви срещнем с Мери, която ходи на зумба от скоро и която никога не е мислела, че движението може да й харесва толкова.
„При Галя попадаш най-често след като някой те е завел. Приятелка, колежка, или просто някой, който постоянно ти разказва колко готино е да ходиш на зумба, а ти все не му вярваш. Аз отидох с очакване да попадна сред екзалтирана тълпа, танцуваща „зомбирано“ латино танци, ориенталски ритми и дори кючек. Това беше представата ми от YouTube видеата, показващи зумба уроци. Но не.
Хареса ми. Ужасно много. Промени ме за добро. Вдъхновява ме. Хората казват, че съм станала по-щастлив човек. Значи ми личи. И така до ден днешен, вече повече от половин година.
18:43ч., петък, Стадион „Васил Левски“, Боди Арт Кали
Отварям вратата на съблекалнята и ме залива глъч на десетки жени, които търсят, обличат и събличат дрехи.
Шкафчетата не достигат понякога, но винаги се намира кой да приюти дрехите ти.
Има усещане за общност.
Един разказва, че трябва да се върне в офиса след това (петък, след 20:30ч.!!!!), друг как е свалил 10 кг. за 3 месеца ходене на зумба, трети просто нахлузва розови панталони, застанал на един крак и облегнат на шкафче. Суматоха и вълнение.
5 минути преди началото на часа всички са строени пред вратата на залата.
Защото нямат търпение.
Защото спортът изгражда дисциплина.
Защото трябва да заемеш място с добра видимост към подиума.
Защото такава е традицията!
19:00ч., петък, Стадион „Васил Левски“, Боди Арт Кали
Часът по комбинирана гимнастика е приключил и момичетата освобождават залата. За нас.
Влизаме и се нареждаме шахматно.
Всеки си има място – някой обича да е front row пред огледалото, други винаги се нареждат отзад, а най-търсени са местенцата с добра видимост към Галя.
Музиката, цветните дрехи, приповдигнатите вибрации на всички наоколо, танците, енергията, усмивката на лицето и вътре в мен.
Това се случва в следващия един час.
Не мога да опиша детайли.
Мисълта ми спира.
Попивам доброто настроение.
Физическата умора изтрива дневния работен ритъм.
Емоцията, физическото натоварване, следенето на танца обсебва.
В пиковете емоцията става вик, пляскане.
Щастливи сме!”
Мария Стойнова, зумба фен
Още по темата:
1,120 преглеждания
