Джунглата на здравето
Всички искаме да сме здрави и семействата ни да са здрави, а най-вече децата ни. Информацията относно онова което ни държи или прави здрави е много и често противоречива. Непрекъснато има нови проучвания и нови резултати за това кое е здравословно и кое – не. Неща смятани за здравословни едно време – като например пълнозърнените продуки – сега трябва да се отбягват заради глутена, който съдържат. Нарастват алергиите към всичко ядивно – от млечни продукти, през зърнени, през риба, до ядки и така нататък. А пазарът не престава да предлага нови, по-добри, по-изпипани и изпитани, по-здравословни хранителни изделия.
Как тогава да се ориентира човек в тази джунгла от фабрикати и как да избере какво да поема в тялото си? Много ми се иска да знам как вие, читателите, се справяте и какви са вашите методи и решения за хранителните навици на семейството ви, особено когато в него растат деца – бихте ли споделили като коментар под рубриката?
Благодарение на живота ни в САЩ досега сме имали възможността да се запознаваме с най-новите продукти, трендове и диети на световния пазар. Аз съм изключително любознателна и непрекъснато подобрявам начина ни на живот и на хранене – вдъхновявам се от четене на кулинарни и здравни материали от всякакъв вид и всякакви източници, както и сама експериментирам когато попадна на нещо което ме заговаря и провокира. Изпробвала съм много различни диети – вегетарианство, веганство, суровоядство, плодова диета, гладуване на вода, прочистване с кленов сироп и лимон, диетата на Аткинс… редовно съм посещавала акупунктура и чакръkчия и се лекувам само хомеопатично, а съм минала и през цветята на Бах, уринова терапия, дихателна терапия и какво ли още не.
Ето изборите, които сме направили в нашето семейство. Употребяваме три вида мазнини – зехтин, кокосово и лелено масло. За кокосовото масло вече ви разказах, всеки познава зехтина, а лененото масло е един от най-добрите източници на омега-3 и животворно за стомашно-чревната среда. Хималайската сол е единствената сол, която имаме в къщи. Наскоро тук в Първите7 имаше изчерпателен материал за нея. Освен като подправка я използваме за капки против запушен нос или за промивки против кандидоза, а също така като ексфолиатор за лице и тяло.
Един продукт, малко познат като хранителен и почти неизползван (особено в “цивилизования” свят) е алое вера. Дори в магазините където го купувах в Щатите касиерите ме питаха за какво и как го употребяваме. Няма да се впускам в безчетните качества на това супер-растение. Ние се запознахме с него тъй като мъжът ми беше диагностициран с крайно високи нива на холестерол и триглицериди, на 30 години. Негов колега от Еквадор го посвети в суровия сок от алое: купуват се 3 листа алое и се белят за да се извади слузестата кристална смес, блендира се с вода, една връзка пресен магданоз, три цели лимонели (с кората) и две големи краставици (с кората). След един месец ежедневно по една голяма чаша от този сок неговият лекар беше втрещен от резултатите на съвсем нормални холестерол и триглицериди. Аз отглеждах алое в саксия в къщи – листата са много по-малки от виреещите в природата растения – и когато се роди Любима, след всяко кърмене режех по едно листо и със сока мажех зърната на гърдите си. Така никога нямах рани, зърната ми бяха хидратирани и Любима не поемаше никакви химикали от кремовете които се предписват на кърмачките за тази цел.
Деня си започваме с шейк с прах от млади житни стръкове (в България се продава в Биомаг) – на една чаша вода се слага един банан (замразен е още по-добре), една пълна лъжичка прах и за да е още по-хранителен може да се добави масло от ленено семе, или кокосово масло. Тази напитка алкализира флората на организма и значително усилва устойчивостта на имунната система. Към тази “зелена” закуска давам на Любима малко вода в която има разтворени синьо-зелени водорасли от езерото Кламат – използвам Aquasource Green Energy.
Признавам че съм крайна в доста отношения. Например нямаме захар в къщи. Ако е необходимо да подсладим нещо, използваме сироп от агаве. Агаве е растение което прилича на кактус и расте най-вече в Мексико. Сиропът е лек и вкусен, по-сладък от захарта и с много по-нисък гликемичен индекс от захарта и меда (ГИ е стойност, показваща скоростта с която богатите на въглехидрати храни се отразяват на отделянето на инсулин в организма). Използвам агаве и за правене на сладки неща – съотношението е 1/3 чаша сироп вместо 1 чаша захар.
Живеейки в Бразилия не мога да не спомена огромното изобилие на плодове тук – повечето екзотични за мен и особено привлекателни за моята любознателност и любовта ми към нови вкусове. А плодовете са всепризнати като най-здравословните природни продукти (в днешно време особено ако са биологично чисти). За такива плодове и за местата където ги купуваме ще пиша по-нататък. До следващия път ви оставям с моето новопридобито познание, че да питаш в хранително заведение в Рио дали соковете които се предлагат са фреш, е обида. Разбира се, че винаги е!
Сърдечни поздрави от Рио!
Ваша, Аглика Ангелова
Аглика Ангелова дарява хонорара си за инициативата „Училища за родители „Да пораснем заедно”. Направете го и Вие!
И ние като УНИЦЕФ вярваме, че всяко дете заслужава добър старт в живота си, грижовни родители и щастливо детство. Затова в момента набираме средства за създаването на „Училища за родители „Да пораснем заедно” в цялата страна. Тези училища ще осигурят на родителите на малки деца качествена информация, подкрепа и пространство, в което да споделят опит, знания, проблеми в присъствието на подготвени специалисти.
Помогни да има повече щастливи деца!
Направи дарение онлайн или научи повече на www.unicef.bg
2,168 преглеждания
