Джорджо Тамбурлини: Време е да започнем да инвестираме в децата си

Проф. Джорджо Тамбурлини е известен италиански педиатър и общественик, дългогодишен експерт на УНИЦЕФ, СЗО, Световната банка. Ръководи Института за майчино и детско здраве „Бурло Гарофоло” в Триест, който е Център за сътрудничество със СЗО по въпросите на майчиното и детското здраве. Директор е на Европейското училище за майчино и детско здраве и член е на Изпълнителния комитет на Международната педиатрична асоциация.

   

Проф. Тамбурлини, от години Вие сте експерт на най-авторитетните международни организации в областта на здравеопазването, имате поглед върху процесите, които се развиват в тази област в Европа и света. Променя ли се в последно време заболеваемостта сред децата? Кои са най-сериозните заплахи, които стоят пред детското здраве, кои ще бъдат най-големите предизвикателства в бъдеще?

Според последното проучване „Бремето на болестта“ (публикувано в сп. Лансет през 2012 г.) болестите се изместват от първата година след раждането към зрелостта, като тази тенденция е най-очевидна в Европа. Намалява значението на инфекциозните болести сред децата и възрастните поради изключително високия процент  незаразни болести, рак, психични разстройства и разстройства  свързани с развитието. 

Друг ключов аспект от проучването подчертава важността на този първи период  в живота – от зачеването до първите три години – значението на този етап за детското развитие и това,  че тези години оставят отпечатък  върху развитието на детето за целия му живот. Също много важен е проблемът с недостатъчната координация между здравните услуги и останалите услуги за деца. Обширна публикация по тази тема отново намери място в сп. Лансет по-рано през тази година.

Ето защо днес предизвикателствата пред нас са: превенция и справяне с незаразните болести, вродените аномалии и увреждания, подобряване на родителските умения и компетенции и засилване на вниманието към подобряване на качеството и координацията на услугите за деца с хронични заболявания.

Вие сте практикуващ педиатър, като дългогодишен експерт на организацията очевидно споделяте нейното кредо, че „Първите 1000 дни от живота на детето формират бъдещето на народите”. Какво показват вашите наблюдения – има ли интерес днес сред младите медици в Европа и света към педиатрията?

Да, млади студенти, предимно жени, се вълнуват изключително от детското здраве и педиатрията, защото тази специалност им дава по-обширен поглед върху здравето като цяло, развитието, поведенческите науки, като в същото време им предоставя възможност за работа с деца и техните семейства, което носи много голямо удовлетворение.

Форумът, в който участвате, събира на едно място общопрактикуващи лекари и педиатри. Какви възможности трябва да се дадат на джипитата, за да поддържат и обогатяват нивото на знанията си в областта на педиатрията?

Мисля, че трябва да се предостави комбинация от добре функциониращ уеб сайт с продължителни образователни сесии и материали, а така също и новинарски бюлетин, изпращан по възможност чрез електронна поща. Разбира се, и поредица от кратки курсове с цел обучаване в последните нововъведения в областта на педиатрията и детското здравеопазване. Системата трябва да е така съгласувана, че да обслужва всички лични лекари и педиатри, за да могат да разполагат с най-новите данни в областта.

 

Какво е мястото на патронажните сестри, каквито работят в много страни? 

Патронажните сестри работят от десетилетия  в бившите социалистически страни, но тяхната дейност напоследък се неглижира. В УНИЦЕФ вярваме, че домашните посещения играят ключова роля за превенцията и ранната диагностика на много болести и рискови фактори, като водят и до подобряване на родителските умения. И за да се постигне това е нужна радикална реформа. 

 

Какъв тип връзки трябва да бъдат изградени между здравните и социалните служби, за да бъдат те максимално полезни на семействата?

Сътрудничеството и връзките трябва първо да бъдат обсъдени и след това официално приложени в услугите, като включват работа със специфични случаи (социална неравнопоставеност, малтретиране на деца, и пр.), както и превенция на рискови фактори, като пример давам подкрепа за семействата и родителските умения в сътрудничество на много действащи страни.

 

В частност сте специалист в областта на ранното детско развитие. От тази гледна точка кои са най-сериозните рискове, пред които е изправено едно малко дете и как могат да бъдат избегнати те?

Най-голямата опасност за децата е да не успеят да развият пълния си умствен потенциал поради недостатъчна грижа в заобикалящата ги домашна среда, липса на когнитивно стимулиране и игра. Например, децата до 3 години, израснали при неблагоприятни социални условия и семейна среда, знаят наполовина по-малко думи в сравнение с децата на тяхната възраст, израснали в стимулираща и грижовна среда. Тази езикова „бариера“ ще им пречи по-късно в училище, на следващ етап ще има лоши последствия за техния социален живот и възможностите им за по-добра реализация, и съответно за приноса им в обществото. 

Всяка държава има свой специфичен опит и модел на детско здравеопазване. Кои обаче според вас са онези принципи и постулати, които са универсални и са доказали своята устойчивост и полезност във времето навсякъде?

Най-важният принцип, който трябва да се възприеме е, че всяко общество трябва да инвестира в най-ранните години от живота на децата, и понеже в този период от детството децата са основно с родителите си, обществото трябва да подкрепя и родителите с адекватна информация за най-добрите практики в сферата на здравето и образованието, възможности  за обмяна на родителски опит и психологическа подкрепа, където е необходима. Същата теза застъпва в свои изявления и публикации и генералният директор на  СЗО д-р Маргарет Чан. Това трябва да се превърне в главна задача на здравните специалисти, но също така и на социалните работници, на работещите в сферата на образованието. Всички те съвместно трябва да работят за постигането на тази цел.

От кои модели трябва да се откажем, защото времето им е отминало?

Отделянето на бебетата от майките им непосредствено след раждане, изкуственото хранене, когато липсват индикации за специфични (и редки) състояния на майката или бебето, схващането, че бебето се нуждае само от храна и дисциплина. Всички тези практики трябва да останат в миналото, след като най-новите проучвания в областта сочат ползите от ранното привързване между майката и детето, изключителното кърмене до шестмесечна възраст, стимулиране  и игра с децата в най-ранна възраст чрез четене, музика, контакт с възрастни, с братя и сестри. Мозъкът на детето се нуждае от всичко това, за да се развие оптимално.

 

Наред с участието Ви в издателските бордове на много авторитетни научни издания, сте и създател на списание с любопитното име „Лекар и дете” (Medicoebambino). Ще ни разкажете ли малко по-подробно за него?

Списание “Лекар и дете“ е създадено през 1981 г. с цел да осигури  непрекъснат поток от новини в медицинската област, насочени към педиатрите, но и към семейните лекари, които преглеждат деца. Повече от 5000 педиатри в Италия са абонирани за списанието, получават известия за специфични  теми в електронната си поща и участват в конференции и обучения всяка година. Това издание е ключово за подобряване качеството на педиатрията в Италия.

 

За втори път участвате в събитие в България. Какви инициативи ще разгърне УНИЦЕФ в страната ни и какво се очаква от тяхната реализация?   

Мисля, че акцентът, който УНИЦЕФ поставя върху ранното детско развитие е изключително важен за всички страни, но най-вече за тези, в които рисковете за пълноценното детско развитие са по-скоро психологически, отколкото физически, каквото е положението в България. Ранното детско развитие е съчетание от подходящо хранене и подходяща грижа, но също така се отнася и до проблемите свързани със социалната закрила. Ролята на УНИЦЕФ е да накара правителството, съответните министерства, гражданското общество и детските специалисти да осъзнаят смисъла, значението и важността на новата наука, свързана с детското развитие.

 

Какво мислите, че е най-важното от международната практика за ранно детско развитие, което ние трябва да приложим в България като работещ модел за общуване между родители, деца и институции?

Добър пример е платформата „Четене на глас“, която в момента се развива в Европа, такава е  английската Bookstart , немскатаStiltungLesen  или италианската NatiperLeggere. Тези програми промотират четенето на деца от първата година на живота им като начин за развиване на мозъка им, но и като средство за по-добро взаимодействие между деца и родители. В тази връзка съвсем наскоро, през март, в Лайпциг бе проведена и една интересна международна конференция, която премина под мотото „Подготви се за живота!“ – Повишаване на информираността относно образованието за ранна грамотност (“Prepare for Life! – Raising Awareness for Early Literacy Education. На неясе прие заключително изявление, което трябва да бъде разпространено до всички страни и до всички професионалисти и застъпници за детските права и благоденствие. То е публикувано в интернет, на сайта на конференцията и си заслужава да бъде прочетено и осмислено.

И, като заключение, желаете ли да споделите още нещо, за което не Ви попитах?

Време е да започнем да инвестираме в децата си. Трябва да го направим – като родители, като хора, които осъществяват политики за деца, като специалисти  в областта. Това е най-добрият  подход за постигането на едно по-добро общество.

 

Интервюто е оригинално публикувано на сайта на UNICEF: http://www.unicef.bg