Думи, които детето не разбира

Толкова е неприятно, когато на обществено място дете се държи неподобаващо. Обикновено родителят на “невъзпитаното” дете иска просто да потъне в земята, за да не среща укорителни погледи и неодобрителни цъкания с език. Често първото, което му идва е да смъмри отрочето с думи, процедени през зъби:

“Дръж се прилично!“

“Не те ли е срам?“

“Бъди послушен!“

“Погледни се на какво приличаш!“

“Дръж се като голям човек!“

“Възмутителен си!“

“Не се дръж така!“

“Стегни се!“

В детето обаче не настъпва промяна. Много често, това не е, защото в детето се е вселил Дявола или защото „му е изпит акъла!“, а защото не разбира нищо от думите, които чува! Всички гореизброени фрази са с много силен, негативен емоционален заряд, но не носят ясна и еднозначна информация. Те винаги се разбират в контекста на съответната ситуация, за което е нужен натрупан житейски опит. А такъв имат само възрастните. Да разгледаме примерна ситуация от различен ъгъл: детето се свлича по средата на улицата, всички наоколо знаят, че това не е добро поведение, детето – не. Възрастните виждат неодобрението във всички очи наоколо, детето – не! Родителят казва „Стегни се!“, всички възрастни наоколо знаят какво oзначават тези думи и какво поведение трябва да последва, детето – не! Единственото, което то усеща в такъв момент е негативизмът срещу него. Не му е ясно защо се случва, значи трябва да се защитава! Ясно е как – с още по-активно лошо държание!

Как се излиза от този порочен кръг?

Детето няма нужда да се усеща засрамено, виновно и безмълвно. Често дори няма нужда от обяснения. За да натрупа споменатият житейски опит, на детето му трябват ясни, емоционално неутрални думи и инструкции за конкретни ситуации. То иска да знае какво да прави, а не – какво да не прави!

“Стани от земята и се изтупай от прахта!“

“Говори с тих глас!“

“Запомни си мисълта, ще ми я кажеш после. Сега плащам покупките.“

“Не скачай. Тук всички стоят мирно и спокойно.“

Родители, които искат да си гарантират спокойствие, даже подготвят детето предварително, още преди да излязат от вкъщи.

“Първо ще купим нужните продукти, после ще избереш едно нещо за теб.“

“Когато стигнем до касата ще си тих/а, за да не сбъркам , докато плащам.“

“Когато влезем в залата и започне театъра няма да си говорим. Ако се налага да ми кажеш нещо, ще бъде шепнешком на ухото.“

По този начин, давайки конкретна информация се помага на детето да се научи бързо на правилното държание на различните обществени места. Не закъсняват и похвалите – отново от околните възрастни:

“Оо, какво послушно дете!“

“Какво възпитано момче!“

“Ама много си пораснала, ти си истинска дама“

Похвалите действат мотивиращо. Родителят винаги може да затвърди похвалата и да изрази гордост, отново с ясни, конкретни думи:

“Гордея се с теб, защото беше търпелива в магазина!“

“Щастлив съм, че слуша внимателно целия концерт.“

Детето няма да се разглези от похвала за добро поведение, напротив – ще се стреми още повече към нея.

С използването на този метод често децата започват да проявяват съобразителност и самоинициатива. Доскорошните травмиращи преживявания за родители и деца се превръщат в поводи за гордост. И достойни за похвала този път ще са родителите!