Дряновският манастир е основан в края на 12 в. и началото на 13 в., като първоначално се е намирал на около 2 км. северно от сегашния комплекс. През 14 в. манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давал подслон на множество монаси. В края на същия век обителта е разрушена от османците и е възобновен на ново място в местността „Голям Свети Архангел“. Този втори манастир споделил съдбата на първия.
За пореден път Дряновският манастир е изграден в края на 17 в. на мястото, където се намира и до днес. По това време са построени съборна църква и една по малка зимна църква „Успение Богородица“. По това време е функционирало и килийно училище. В манастира е имало препис на Паисиевата история, направен през 1783 – 1793 г.
Сегашния си облик манастирът придобива през 1880 г., когато е възстановен след опожаряването му от турците по време на Априлското въстание. От стария комплекс е останал само храмът и то не в първоначалния си вид. От 3-те купола на църквата е останал само един. Самата църква е без стенописи, с дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени, за да напомнят за героичната борба на българите по време на априлските събития. Подобно на редица други манастирски църкви от средата на 19 в. храмът най-вероятно е имал три купола – два над наноса и един под олтара. През 30-те години на 20 в. към западната стена на църквата е прилепена камбанария, а към северната – аркиран притвор.
До портата на Дряновския манастир се намира продълговата стопанска сграда изградена от камък и дърво. Сградите от западната страна на двора са с високи цокълни етажи и тук една малка засводена врата пресича стената на нисък навес и през дървено мостче извежда на поляната отвъд реката. Непосредствено до църквата се издига двуетажната игуменарница, а същинският стопански двор остава на юг от църквата.
В Дряновския манастир е учредена и музейна колекция с експонати от всички исторически епохи, включително и находки от Неолита, открити в близката пещера Бачо Киро. В манастира се помещава и експозицията „Археология и Възраждане“ на историческия музей на Дряново, която запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира.
Дряновският манастир разполага и със скромна изложба от икони, поместена в малка сграда близо до църковната камбанария. Светата обител е един от 100-те национални туристически обекта на БТС.
Местоположение на манастира
Дряновският манастир е разположен в долината на река Дряновска, в красива карстова местност, на 4 км. от гр.Дряново, на 14 км. от Габрово и на 24 км. от Велико Търново.
До Дряновския манастир се стига с кола по главния път от Велико Търново за Габрово. На около 2 км. след Дряново се намира кратката отбивка за манастира. До манастира може да се стигне и с ж.п. транспорт, като се използва главната ж.п. артерия Русе-Стара Загора-Подкова, като се слиза на спирка Бачо Киро.
Настаняване
В Дряновския манастир се предлага настаняване в стаи с две и три легла. В непосредствена близост до Светата обител има и няколко заведения с добра храна.
Телефони за връзка : 0676/2389; 062/25670; 0887/546331
