Преображенският манастир е най-големият от манастирите, разположени около Велико Търново и четвърти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 в. Първоначално манастирът е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360 г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които даряват много средства за неговата реконструкция и ремонт. Поради това манастирът е известен и като Сарин или Шишманов. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14в.
Днешният си вид манастира добива в периода 1858-1863 г. и е от типа на средновековните манастири-крепости. Сградите очертават издължен правоъгълен двор, като долните им етажи са каменни, а горните хармонично се свързват с наклонения терен. Основните постройки са издигнати в първата половина на 19 в. от Кольо Фичето. Тогава са построени главната църква, цялото югоизточно крило с малката гостна и големият вход, камбанарията с часовника и малката църква „Благовещение“. През 1891 г. е завършен гробищният параклис „Възкресение Лазарово“, а в 1894 г. са издигнати сградите на трапезарията, магерницата и игуменарницата с библиотеката.
Строежът на главната църква в Преображенският манастир започва през 1834 г. и е бил възложен на известния майстор Димитър Софиялията – един от активните участници в т. нар. „Велчова завера“ през 1834 – 1835 г. Антитурското съзаклятие е разкрито и неговите организатори, сред които е и Димитър Софиялията, са заловени и обесени. Това налага довършването на църквата да се възложи на прочутия строител Кольо Фичето. От архитектурна гледна точка манастирският храм представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове.
Преображенският манастир разполага с библиотека и музейна експозиция, които съхраняват книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
Местоположение на манастира
Преображенският манастир е разположен на река Янтра, на 6 км. северно от Велико Търново, близо до с.Самоводене. Отбивката за Преображенския манастир е на около 6 км. от покрайнините на Велико Търново в посока Русе.
Настаняване
Преображенският манастир не предлага настаняване и храна. За сметка на това във Велико Търново може да се намери богат избор от места за хранене и спане.
Телефон за връзка: 062/230 76
