Децата и интелигентността
Съществуват много начини да бъдеш умен и още повече определения за интелигентността. Нуждаем се от голям набор от способности – аналитичност, творчество, социални и емоционални умения, практика и не на последно място – мотивация, за да ги използваме максимално. Да, всеки от нас е роден с определени наклонности, има своите специфични силни страни в една или повече от тези области и в начина си на мислене, но не трябва да забравяме, че способностите ни се развиват с постоянство, учене и натрупан опит. Тук идва нашата роля като родители. Ние носим отговорност и сме длъжни да помогнем на децата си да развият своя интелект така, че да са добре подготвени, когато навлязат в живота в нашия все по-сложен и объркан свят.
Какво е интелигентност и множествена интелигентност? Не можем да посочим определена дефиниция, но интуитивно знаем, че интелигентността ни е необходима, за да бъдем успешни, а всеки от нас бива съден в живота по това, до колко е успял в някоя област. През 1980 година, редица учени и изследователи в сферата на психологията, образованието и неврологията започнаха да гледат на интелигентността като система от множество способности и умения.
Теорията за множествената интелигентност е развита от Хауърд Гарднър в книгата му Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences (Рамките на ума: Теорията за Множествената интелигентност). В нея той оспорва тезата, че човешката интелигентност може да бъде измерена с един показател като коефициент на интелигентност (IQ). Според нея всеки индивид се развива паралелно, но с различна скорост, в различни сфери на интелигентност. Въз основа на неговите и изследванията на други специалисти, като проф. Робърт Щернберг, тази „рамка” включва аналитична, творческа, социална, емоционална, практическа, музикална, пространствена, лингвистична интелигентност. Нашата цел като родители е да помогнем на децата си да развият достатъчно всяка от тези области.
Аналитична интелигентност: тя включва способността да даваме правилна оценка на получена информация, да преценяваме нейната надеждност и стойност и да можем да се аргументираме точно и вярно. Това включва и умението да забелязваме неща, които в началото могат да не ни направят впечатление, да прогнозираме какво може да се случи по-нататък, да признаваме когато имаме нужда да знаем повече, да правим верни изводи и да решаваме проблеми.
Творческа интелигентност: тя е тази, която включва умението да мислим извън поставените рамки, да използваме въображението си, да експериментираме, да създаваме оригинални идеи и да развиваме идеите на други хора. Творческото мислене е гъвкавото мислене. Например, когато мислим за числото 8, като 15-7 или 4х2 или 24/3.
Социална и емоционална интелигентност: това е нашата способност и склонност да разбираме и да се справяме с нашите собствени чувства, чувствата на околните и умението да работим ефективно в групи с други хора.
Практическа интелигентност: тя е особено важна, за да може да се справяме добре и да успяваме още като деца и тийнейджъри на места като детска градина, училище, лагер или пък работа за през лятото. Понякога ние просто трупаме тези практически умения чрез личния опит, но се нуждаем от тях, за да бъдем успешни по-нататък в живота и в работата си вече като възрастни.
Тези четири области на интелигентността (както и останалите), може да звучат различно, но всъщност са взаимосвързани и до голяма степен припокриващи се. Например, вие може да бъдете аналитична и творческа натура, използвайки социалната си интелигентност. Но хората в повечето случаи не развиват интелигентността си балансирано. Със сигурност познавате хора, които смятате за много умни, били са отличниците в училище и все пак не успяват да се развият в живота си така, както други, които са криели бележника от родителите си, заради не особено високите си оценки по математика и биология. Това са хора, които са развили „една интелигентност” за сметка на друга. Всъщност, при повечето от нас е така.
Вероятно ние се раждаме свързани към специфични черти на тези или някоя от тези области. Ние ги развиваме и оформяме, като трупаме опит, в зависимост на начина ни и на живот и средата, в която растем. Всеки може да увеличи възможностите си в една или друга посока по всяко време, но като цяло най-лесно това става при децата, докато мозъците им растат.Това е една от причините опитът и преживяванията, които предлагаме на децата си всеки ден, да имат такова голямо значение. Докато са малки, ние можем естествено и лесно да им помогнем да развият множествената си интелигентност по един балансиран начин. Така ще ги подготвим един ден да бъдат способни, умни и успешни хора на 21 век.
Прочетете също:
7 начина да възпитате самоувереност у детето си
7,606 преглеждания
