Детето ви не споделя играчките си? Не, това не е проблем.

Автор: Галя Даскалова,
психолог

Почти всяко дете минава през фазата да иска играчката, с която си играе друго дете. Много от тези случаи са свързани с бутане, дърпане, писъци и сълзи. Родителите са разтревожени от „асоциалното”според тях поведение на детето, чудят се къде са сгрешили при отглеждането на този малък своенравник и кога са пропуснали да го научат на думичките „моля” и „благодаря”. Няма нищо по-нормално от малко алчна граблива игра през периода на ранното детство.

Защо се случва това?

От една страна децата са още доста социално незрели. Те нямат отработен механизъм за това как адекватно да поканят на игра друго дете или как да се включат ненатрапчиво в играта на другите. Или иначе казано – как да привлекат вниманието върху себе си. Какъв по-лесен начин от това да дръпнат интересната играчката?

От друга страна чуждата играчка е играчка, с която някой вече играе, т.е. тя вече прави нещо, което „на мен ми е интересно и искам и аз да пробвам!”. За да си обясните поведението на детето си в такива ситуации и за да се успокоите, че с него не се случва нищо ненормално, се сетете за това, че в тази възраст децата са доста егоцентрични и това е техният начин да оцеляват в света, който все още не познават. Когато видят нещо, което им харесва, те чувстват, че наистина имат нужда от него и то веднага. Тепърва предстои да ги научите как е редно да поискат нечия играчка или как да се включат в игра, която им е интересна.

Грешките, които допускат родителите в тези ситуации:

Родителите решават да изолират детето си докато не се справят с агресивното му поведение. За съжаление обаче децата имат нужда да учат през опита, за да се преборят с неприемливото си поведение, целящо да получат вниманието на друго дете.

Да накажете детето си също не действа, защото само ще го накарате да се почувства нещастно от извършването на нещо, в което не е вложило зла умисъл.

Използвайте битката за играчка, за да разкажете на детето си за това, че и другото дете има чувства. „Виж, детето се разплака!” не върши работа! Използвайте пример от живота на вашето дете „Виж, твоя приятел е много тъжен, сигурно се чувства като теб, когато се счупи любимия ти камион, помниш ли?”. Така връщате спомен на детето си и му казвате, че и друг е способен да изпитва подобно нещо, т.е. и другият има чувства.

Как да реагирате?

Докато детето се учи на нови социални умения избягвайте големите и шумни приятелски компании. Нека детето първоначално да си играе само с най-близкото си приятелче и постепенно разширете приятелския му кръг.

Когато събирате детето на игра с други деца не носете любимата му играчка. „Любимият ми мечо” в ръцете на някой друг е ситуация, която може да съсипе играта на едно мъниче, което тепърва се учи как да общува с другите.

Научете детето си какво означава „да си изчакаш реда” или „времето ти изтече” по много конкретен начин. В моя кабинет например има цветни пясъчни часовници и така децата сами отмерват времето, в което се занимаваме. Това върши работа и когато няколко деца искат да си играят с една и съща играчка. Носете със себе си кухненски таймер, звънче или използвайте мобилния си телефон. Малките деца са с неформирана представа за време и ако могат да видят, че времето минава и да чуят кога свършва нечий ред, те ще започнат да си формират представа за това какво е редът и как преминава от едно дете на друго.

Изчакването е трудно, особено за импулсивни 2-5 годишни деца, но от друга страна е отлично житейско умение, към което може да започнем да приучаваме детето си. Не се страхувайте от няколко инатливи тропвания с крак или сълзи. Да научим нашия малчуган да контролира поведението си и по подходящ начин да изразява силните си чувства е наистина една от основните задачи през ранното детство. Умението детето да контролира импулса си (чакам за играчка, а не я грабвам) е важна част от развитието на мозъчните му функции и става по-лесно чрез практиката.

Споделянето на играчките има и още един аспект, а именно – учим ли наистина децата си да бъдат щедри и споделящи, когато им казваме да отстъпват играчките си или ги лишаваме от едно друго, не по-малко важно умение – умението да отказваш?

Именно този аспект ще бъде разгледан следващата седмица в рубриката на психолога Галя Даскалова за „Първите седем”.

Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология. Тя има дългогодишен опит в работата с деца и фамилното консултиране, съветник е в няколко детски институции и води училища за родители.

За контакт: гр. София – кв. Манастирски ливади, бл.112,вх.А, ет.4, ап.23
тел. +357 888 611 872