Всички деца правят правописни грешки, те са неизбежни, докато децата се учат да пишат и да четат. Когато обаче едно дете има дислексия, грешките и трудностите при писане и четене често се задълбочават във времето.
Какво представлява дислексията?
Това е когнитивно увреждане, което се проявява най-често по време на учебния процес при децата и се изразява в затрудения в разбирането, комуникацията, запомнянето на информация, които обикновено води до затруднения в четенето и писането.
При децата с дислексия четенето и правописа са на нивото на деца, с две до три години по-малки от тяхната възраст. Статистиката сочи, че приблизително 5% от децата във всяка възрастова група имат дислексия или друга форма на затруднения в обучението.
Макар за дислексия да се говори доста, все още много хора не са достатъчно добре информирани за проявленията й. Това много често води до неразбиране на проблема и така деца с дислексия погрешно биват категоризирани като „деца със забавено развитие“. Реално това са деца със обучителни затруднения, което е съвсем различно и изисква различна грижа и внимание.
Децата с дислексия нямат интелектуални затруднения и те се справят отлично в предучилищна възраст, тъй като в пози период заниманията с четене и писане не са основно застъпени в програмата.
Трудностите излизат наяве в първи клас, когато децата започнат да посещават училище. Основен фактор за задълбочаването на проблемите с четенето и писането е и претоварването с чисто механичните задачи, свързани с тези две дейности, а често и с твърде голямата емоционална ангажираност на децата в тази възраст.
Колкото по-рано родителите и учителите установят състоянието на детето с дислексия, толкова по-добре ще бъде за него. Взаимната работа и добрата комуникация между тях още в първите години на обучението би била само от полза на детето да се научи да чете и пише правилно, без риск от изоставане.
Дали детето ви има дислексия и можете ли сами да разберете това?
За децата от предучилищна възраст да заменят букви или да ги объркват при изписване е обичайно и това явление отшумява бързо още в първите месеци след тръгване на училище.
За децата с дислексия обаче проблемите продължават, а често и се задълбочават. Процесът е управляем и не бива да ви шокира или притеснява. Важно е да не възприемате детето си за различно или неспособно и да се обърнете за съвет и помощ към специалист логопед и психолог. Взаимната работа с учителя на детето също е от съществено значение да неговия прогрес в училище.
Поставянето на крайната диагноза е добре да стане едва след навършване на 7-8 годишна възраст, когато детето вече е в първи клас и когато започне да усвоява основните правила за четене и писане.
Превод Първите седем от smartparenting.com
