Детето ми си има въображаем приятел
Не се притеснявайте, детето ви е не само нормално, но също и много креативно. Напъпващото му въображение е създало тази красива фантазия – някой, който е винаги с него, докато то изследва света.
Въображаемите приятели са също начин децата да се научат да правят разлика между добро ин лошо. Например, когато детето ви обвинява измисленото приятелче за някоя сторена беля: „Пепи разля млякото!“ или „Пепи разхвърли книгите по пода!“. Ако се измъква така, не обръщайте внимание на опитите за лъжа и разминаване с правилата, а просто му припомнете спокойно му противоречите („Спри да си измисляш!“), нито да влизате в неговата фантазия („Я ми го дай този Пепи да си поприказвам с него!“). Няма никакъв смисъл да се подигравате на детето си за въображаемия приятел. От друга страна, когато ако приемете измисления герой във вашия свят, означава да го оставите да ви погостува по-дълго в дома ви, отколкото би ви се искало или да покажете на детето си, че приятелят му е възможен вариант в живота ви. Така че, просто оставете детето си да се радва на компанията на измисления си приятел и скоро то ще бъде готово да се раздели с него. Това обикновено се случва на възраст около 5 години.
Нормално ли е детето ми да си говори постоянно с въображаемия си приятел?
Напълно нормално. Малките деца са същества с развинтена фантазия, а около 2/3 от тях имат въображаеми приятели, които са различни типажи и герои. Децата ги сътворяват различни – по пол, големина, възраст и характер. Някои деца имат приятели животни дори.
Да си играеш с измислен приятел не е много по-различно от това да си играеш с играчки и кукли. Дори, измислените приятели са много удобни. Той може да влезе в ролята на най-добър приятел или героичен ангел-хранител. Може да е герой, надарен със супер сила и магически възможности, които могат да подадат ръка на детето ви в овладяването на страховете му и безсилието му. Други въображаеми приятели могат да бъдат изкупителни жертви, които поемат вината за всички сторени бели или могат да помогнат на децата ви в определени ситуации, в които детето няма смелост да застане със собственото си лице („Сами не обича мама да закъснява да го вземе от детската градина!“).
Въпреки всичко, може да се окаже доста неудобно да се седи заедно в въображаем приятел на вечеря на масата. Не разглезвайте прекалено това другарче – не му осигурявайте място на масата или на дивана или в креватчето на детето ви, защото детето ви ще усети, че приемате неговите правила, но го приемете и проявете интерес 9“Сами също ли обича пица?“).
И не се тревожете за детето си и социалните му контакти – децата с въображаеми приятели имат също толкова добър социален живот и приятели, както и тези, които нямат. Дори, децата с измислени другарчета в много случаи се оказват много по-кооперативни, креативни, независими и щастливи от тези, които нямат.
Автори: Патриша Хендерсон, учител по родителство и автор на статии за родителство, Джеръм Сингър, детски психолог и учител
Източник:http://www.babycenter.com
Подобни статии:
Как да приучим детето към гърне
Как да разберем дали детето ни има скрити таланти?
10 Неща, които да направите преди лятото да свърши
6,975 преглеждания
