Детето ми е целунато от Бога (споделена история)
Това е разказът на Борислава, майка на малката Мила, която е бебе с хемангиом.
Преди да забременея с Мила имах прекаран спонтанен аборт. Причината за него беше наличието на втора матка, която объркваше ритъма на организма ми. Наложи се да ме оперират, за да бъде отстранена едната матка, но с нея беше премахната и едната тръба.
Притеснявах се, че ще имам проблеми със следващо забременяване, но за щастие точно след два месеца забременях с Мила. В началото ме беше страх да се зарадвам истински, особено след горчивината от случилото се малко преди това. Но след първият преглед и след като чух пулса на бебето си, се успокоих и повярвах, че всичко ще бъде наред. Докторът ме предупреди, че заради размерът на останалата матка (беше прекалено малка), трябва да бъда под постоянен лекарски контрол. Лекарите ме предупредиха, че бебето може да бъде износено до 7-8 месец. В третия месец, плода беше паднал много надолу и се наложи да ми направят спешен серклаж, като от този ден до края на бременността си почивах и лежах повече. Чувствах се добре и всичко вървеше нормално.
Влязох в 9 месец и насрочихме дата за секцио на 10.03.2016, но на 01.03.2016г. рано сутринта ми изтекоха водите и ме оперираха по спешност.
И тогава се появи ТЯ…
Милата ни Мила!
П7: Какво забелязахте, когато ви я дадоха за първи път?
Беше прекрасна, макар че, когато ми я показаха, още в първата минута, забелязах, че има силен оток на лявото око, но докторът ме успокои, че заради размера на матката ми, тя не е имала никакво място, главичката й е била притисната и просто е подута малко повече от обикновено. Не забелязах никакви петна или зачервявания, т.е. никакви белези за хемангиом. Едва, когато ми я донесоха към 20:00 ч., ми съобщиха, че бебето ни има хемангиом.
П7: Знаехте ли какво е хемангиом?
Не, за първи път чувах тази дума. Звучеше ми страшно и непонятно. Гушнах Мила и видях, че има червени петна от лявата страна на личицето, но бях убедена, че това е от отока около окото й, и че петната са вследствие на разсейването му настрани. Нали знаете, как като се ударите, след няколко дни отокът започва да намалява и да се разстила и се появяват петна по кожата. Когато ми казаха, че това е хемангиом, веднага започнах да се информирам за тази диагноза, какво значи и изобщо всичко за нея. Основните ми източници бяха от интернет. Прочетох ужасяващи неща и си казах: „Не, не може да е това, тя просто е била притисната.“
Когато на следващия ден отидох да си я взема, хемангиомът се беше разпространил по цялата лява буза, окото, челото и лявата страна на главичката. Вече не беше просто червен, а леко лилав. Окото й беше леко притворено. Именно в този момент осъзнах, че диагнозата е вярна, колкото и да не исках да повярвам в нея.
П7: Какво ви казаха в родилния дом, насочиха ли ви към специалист, назначиха ли ви някаква терапия?
Единственото нещо, което направиха в родилния дом бе да поставят диагнозата, да се грижат с много внимание за дъщеря ми и ме посъветваха веднага като ни изпишат да направим консултация със специалист, защото досега не бяха виждали така разположен хемангиом.
Докторът, изродил Мила и водещ цялата ми бременност, ми даде съвет да се свържем с много добър дерматолог, едва когато Мила стане на поне 6г., но аз нямах толкова време за губене, защото се оказва, че детето ще се влияе най—добре от лекарството, именно в кърмаческа възраст.
Към специалист ни насочи нашата педиатърка д-р Маргарита Шаркова, на която дължим огромна благодарност. След като ни изписаха тя ни изпрати на консултация при проф. Бобев в Исул. Разговаряхме с него и разбрахме, че трябва да заведем Мила на преглед малко преди да навърши 1 месец, за да започнем лечение. Именно той й назначи „Пропранолол” в доза, подходяща за теглото й. Посещавахме го всеки месец, а той коригираше всеки път милиграмите, които тя трябваше да получава, за да е ефективно лечението.
Благодаря д-р Шаркова и д-р Бобев от цялото си сърце!
Когато Мила порасне достатъчно и ако все още има нужда от лазерна терапия, ще отидем при дерматолог, за да направим всичко възможно и всичко, зависещо от нас тя да се възстанови напълно.
П7: Кога забелязахте първите резултати от терапията?
В началото не забелязвахме никаква промяна, може би защото ни се искаше да стане от раз, като с магическа пръчица. Организмът на Мила прие лекарството без странични ефекти, които обикновено се свеждат до безпокойство, ниско кръвно налягане, забавен пулс. При нея те не се проявиха. След няколко месеца я заведохме на ехографско изследване, за да се види дали има и вътрешен хемангиом. За наша най-голяма радост хемангиомът на дъщеричката ни се оказа плосък (седиментен). Постепенно окото й започна да се отваря, това беше първата отчетлива промяна, която настъпи след началото на лечението. Постепенно след това на бузката й, върху хемангиома започнаха да се появяват бели петънца.
П7: Колко време продължи първият курс от лечението на Мила?
Лечението й продължи точно една година, като в действителност има голям напредък.
Случайно разбрахме и за семинара на НПО (Националната пациентска организация), относно хемангиомите и се записахме веднага! Там разбрахме за първи път и за другото лекарство „Хемангиол”, както и за други алтернативни средства и методи за лечение.
Това, което осъзнах за себе си през тази една година, е, че повечето хора нямат никаква представа от това заболяване, липсва информация защо и как се появява. Но, разбрах и друго, че никой няма пряка вина за провокирането и появата му. По никакъв начин родителите не са отговорни и не бива да се обвиняват, че детето им е с хемангиом.
Разбрах още, че детето ми е целунато от Бога! Осъзнах, че именно по този начин мога да гледам на случилото се и съм благодарна, че тя е жива и здрава. Силно вярвам, че Мила ще се оправи напълно. Тя е нашето много специално момиченце, което грее като слънчице и с нищо не се различава от другите деца!
П7: Как е Мила в момента?
В момента тя си почива от лечението с „Пропранолол“. Състоянието й е видимо подобрено, а каква ще е следващата стъпка в лечение й, предстои тепърва да разберем. Това, което със сигурност знаем и което трябва неотклонно да следваме е търпението. То е най-добрият ни приятел в тази ситуация.
П7: Какво е вашето послание към читателите на Първите седем?
Разказвам нейната история, за да може повече родители да разберат, че хемангиомите в ранна детска възраст са лечими, че не трябва да се страхуват от диагнозата, да знаят, че всяко уравнение има решение, както и че не са сами!
автор: Борислава Георгиева
50,916 преглеждания
