Гневът е напълно нормална емоция за всяко съзнателно същество, а умението да се справяме с него – ключ към емоционалното здраве и благополучие.
Ако едно дете има чести гневни изблици, не е от голямо значение, че се опитвате да го успокоите, ако не се опитате да откриете къде е коренът на проблемите, предизвикващи този гняв.
Какво най-често се крие за неприемливото поведение, гневните изблици, агресивното поведение и изобщо в емоционалния свят на детето, който понякога остава невидим за родителите?
Децата доказано бързо развиват способностите си да преживяват и изразяват широк спектър от емоции и това умение е заложено в тях по рождение, поради което се изявява още с раждането. Първите емоционални реакции на новороденото бебе се изявяват в контакта на бебето с медицинския персонал, който му е помогнал да се роди и е свързан с къпането, повиването и храненето. Бебетата изпитват негативни емоции и стрес, когато са гладни, мокри или им у студено, и обратно, когато са нахранени, сухи, когато им е топло и чуват нечий успокояващ глас – те изпитват положителни емоции.
Емоционалният живот на малките деца и децата в предучилищна възраст обаче е много по-сложен и разнообразен, защото тяхното емоционално здраве е тясно свързано с емоционалните и социални характеристики на средата, в която живеят.
Ранните детски години са от огромно значение за възприемането на позитивни модели на поведение, които са от значение за справянето с разнообразието от емоции, които детето започва да изпитва. Това е така, защото центърът в мозъка, отговорен за това, се развива много динамично. Поради това е от съществено значение основите на емоционалната интелигентност да се поставят още в ранното детство. Именно това е времето за оптималното й развитие.
Практиката децата да се наказват, заради гневните си изблици само усложнява положението. Децата имат нужда да обсъждат онова, което изпитват и чувстват, а не да стоят в ъгъла, без дори да могат да осъзнаят защо са там и какво им се случва. За тях наказанието заради собствения им гняв е не само непонятно, то ги наранява допълнително и ги прави още по-гневни.
Удари, обиди, хапане, щипане, викане – нито един от тези начини не е приемлив за изразяването на гнева, но няма как да очакваме от подрастващото дете да се научи да изразява гнева си по по-приемлив начин, ако не ги научим и не им покажем как да се справят с това. Наказанието може да принуди едно дете да се държи привидно по-добре, за да избегне ново наказание, но в никакъв случай няма да му помогне да се справи с основния проблем.
Да удрят възглавница с юмруци, да крещят в хартиена торбичка и други подобни способи са подходящи за „изтръгване на гнева“, но според последните изследвания, тези начини не са достатъчно ефективни, тъй като поощряват прилива на адреналин, а той подхранва гнева.
Как ефективно да помогнем на детето си да се раздели с гнева си завинаги?
1. Помогнете на детето да назове емоцията, която изпитва. Това ще помогне на детето за разпознава гнева и да му противостои.
2. Свържете гняв и емпатия. Чрез емпатията всеки може да достигне до онези участъци на мозъка, в които се зараждат гневът и реактивността. Когато родителите слушат внимателно, те потвърждават опита на детето си и му помагат да създаде среда, в която гневът да се стопи. Когато едно дете забележи,че някой го чува и е готов да го изслуша, то има шанса да се успокои и да преодолее гнева си, разговаряйки за него.
3. Осигурете на детето място, в което да се почувства защитено и спокойно като му предложите да прави нещо любимо, например да рисува, да оцветява или да реди пъзел. Това не са „награди“ за неприемливото му поведение, а начин да му преподадете един от най-важните житейски уроци – как да се балансира. Любимите занимания са идеално средство за това.
4. Научете детето да вдишва дълбоко и да издишва бавно. Това е т. нар. Медитативно дишане, което по-големите деца научават да прилагат бързо и лесно.
5. Научете детето как да се концентрира върху различни неща, от тези, които са предизвикали гнева му.
6. Когато има възможност, предложете му да поиграе с тесто. Тактилните сензорни дейности въздействат успокояващо на много деца, както и на повечето възрастни.
7. Останете край детето толкова дълго, колкото е необходимо, за да се успокои напълно. Помогнете му да се освободи от стреса чрез творческа игра, например рисуване с пръсти, свирене на някакъв инструмент и други подобни.
8. Предложете му да си вземе душ. Не случайно изразът „Всеки гняв е гняв, докато бъде потопен под вода“ е доста популярен. Течащата топла вода действа успокояващо, топлата вана – също.
9. Не поставяйте детето в принудителна изолация, ако то само не пожелае това, защото това може да задълбочи гневния изблик. Останете край него, но не навлизайте твърде дълбоко в личното му пространство.
10. Когато забележите, че детето е в лошо настроение или е под напрежение, помогнете му да се отпусне, представяйки си своето тяло като започне от главата и бавно премине надолу и достигне до пръстите на краката.
