Далеч от нас децата ни растат…
от Таньо Клисуров
Далеч от нас децата ни растат.
И в събота един и същи път
пътуваме до село с автобуса —
седалката разсърдена ни друса.
Все чакаме квартира по-голяма,
а в старата — достатъчна за двама —
спестяваме едната си заплата
и мислим си: това е за децата.
А те не тичат в събота срещу ни,
забравили са ласкавите думи,
не търсят в чантите какво им носим,
не ни отрупват с хиляди въпроси,
зад бабините си поли се крият
и сякаш питат ни: „Кои сте вие?“
Далеч от нас децата ни растат.
Страхувам се, след време някой път,
когато нямаме с квартирата тревоги,
когато и спестеното е много,
„Кои сте вие?“ — ще ни стреснат с глас
децата, уж създадени от нас.
23,388 преглеждания
