„Да ядеш за двама?” – интервю с проф. Донка Байкова

Публикувано в сп. Първите седем, бр. Пролет 2013

За съжаление, в днешно време въпросите и проблемите, свързани с храненето по време на бременност стават все повече, макар и да променят посоката си. Всяка бъдеща майка има своите притеснения за режима си на хранене, за качването на килограми, за храните, които е добре да избягва или за тези, на които да наблегне, за здравето на бебето, за своето здраве… Тъй като това са сериозни и важни въпроси, най-добре е да получим отговори от експерт. Затова се обърнахме към проф. д-р Донка Байкова, дм. Тя е специалист по хранене и диететика и е ръководител на катедра “Превантивна медицина” във Факултета по обществено здраве, МУ, София. Проф. Байкова отговори на въпросите ни, свързани с храненето по време на бременност, които предполагаме са и ваши.

В: Какво ще кажете за твърдението: „Бременната жена трябва да яде за двама?”

О: Много жени го използват, за да оправдаят желанието си за свръххранене по време на 9-те месеца, но това не е правилно. През първия триместър на бременността, приеманите калории (kkal) не трябва да се повишават с повече от 100 на ден, в сравнение с нивата им при липсата на бременност. За да придобиете по-ясна представа – 70kkal се равняват на 2 тънки филийки пълнозърнест хляб, например. Във втория триместър потребностите от хранителна енергия се повишават с 270kkal (равностойни на 110g  пълнозърнест хляб) дневно, а през последните три месеца от бременността – с около 500kkal на ден. Както виждате, това е съвсем нищожно повишаване на калориите и не може да се твърди, че е „хранене като за двама”.

По-скоро трябва да се обърне внимание на потребностите на организма на бъдещата майка от храните, принадлежащи към различните хранителни групи – в зависимост от хранителните вещества, които те основно съдържат. Повишава се, например, нуждата от белтъци, съответно – от мляко/млечни продукти, месо, риба, яйца, докато мазнините и въглехидратите (съответно – картофи, зърнени, бобови) остават в същите граници (като при липса на бременност). Потребностите на бременната жена от витамини и минерали се повишат двукратно (съответно – зеленчуците и плодовете).

За небременните жени са достатъчни 250g мляко дневно, за бременните – 350-400g. Месото се увеличава от 100 на 120g средно на ден; рибата – от 120 на 150g; яйцата – от 3-4броя на седмица, до 4-5броя. Зеленчуците и плодовете се увеличават двойно – по 400g зеленчуци и 400g плодове среднодневно, за да се удовлетворят потребностите на майчинския организъм, отговорен за нарастването и развитието на плода.

В: Какъв режим на хранене е добре да спазват по-закръглените жени и тези, които са предразположени към напълняване, след като забременеят?

О: Принципът е малко по-различен, в сравнение с този при небременните жени, които винаги могат да предприемат редукция на своите свръхкилограми (ако има такива). Добре е жената, която планира бременност, да регулира теглото си преди да забременее. Но тъй като това не винаги е възможно, тук идва проблемът с наддаването на телесна маса в периода на бременността, който е много важен. Често ми задават въпроса: Колко са оптималните килограми, които една жена трябва да наддаде по време на бременност. Нормално и препоръчително е, качването на телесното тегло да е 6kg общо за първото и второто тримесечие и още толкова (6 kg) през третото тримесечие – когато плодът наедрява, плацентата натежава, а организмът на бъдещата майка започва да задържа т.нар. “застойни” течности (уголемяващото се коремче, притиска кръвоносните съдове на крайниците).
Така че крайната цифра на нормално качените килограми от “старта” до “финала” на бременността, е около 12 kg.

Когато става дума за жени с наднормено тегло, заради възможни здравословни рискове за нея и бебето, цифрата трябва да се намали до 7 kg. В последно време, обаче, здравните проблеми при бъдещите майки идват и от ниско начално тегло (измършавяване). Според резултати от наши епидемиологични проучвания, 17,3% от младите жени в детеродна възраст у нас са с поднормено тегло и тогава желателните килограми, които трябва да качат такива жени през бременността са 16-17. Същото важи и за двуплодната бременност (до 20 kg).

Когато говорим за възможни проблеми, свързани с рязкото наддаване по време на бременността, трябва да се обърне внимание на следното. През първата половина на бременността, в женското тяло доминират хормони, които стимулират инсулиновата секреция и кръвната захар е ниска, а през втората – т.нар. “контраинсуларни” хормони, които потискат действието на инсулина (физциологично повишени нива на кръвната захар). Тази особеност, в комбинация с много качени килограми (свръхтегло/затлъстяване), повишава риска от отключването на гестационен диабет. Той може да даде отражение, както върху плода, така и да остане като заболяване (захарна болест) при майката след раждането, а и за бебчето е налице повишен риск от метаболитни дисбаланси.

Свръхтеглото по време на бременност може да е причина за развитие на прееклампсия – здравен проблем, характеризиращ се с повишено кръвно налягане, наличие на белтък в урината, генерализирани отоци, т.е. –  смущения във функциите на отделителната, сърдечната система и т.н. Затова, за добрия край на бременността, и за бебето, и за майката е важно да се съблюдават препоръките на акушер-гинеколога и акушерката, които освен всичко останало, трябва да контролират телесното тегло и хранителния режим на жената.

В: Диета по време на бременност?

О: Бъдещата майка не би трябвало да има проблеми с теглото, ако спазва здравословен режим на хранене. Ако проследяващият бременността лекар, сметне, че е необходим контрол и редукция на теглото, то това трябва да стане с помощта на лекар-специалист по хранене и диететика.

В последно време се наблюдава нов вид хранително разстройство, наречено прегорексия нервоза. Това е състояние, при което бъдещите майки почти спират да се хранят или прекомерно ограничават храната си – от страх да не напълнеят и да не развалят фигурата си. Тези жени, освен че гладуват, прекарват много време в активен спорт и във фитнес-зали. Подобно поведение, може да доведе до раждането на недоразвито бебе (с ниско тегло и затруднения в когнитивното развитие).

За съжаление това е едно твърде тревожно течение (бих го определила като “секта”) при младите майки. Затова пак ще повторя – ако жената иска да контролира теглото си по време на бременността или да спазва някакъв режим, трябва да се обърне към високо специализиран лекар по хранене и диабетика, а не да се ръководи по съвети, получени от неспециалист, самозванец или пък от приятели, близки и Интернет-пространството.

В: Има ли храни, които са категорично забранени за бъдещата майка?

О: Към тази категория определено спадат, т.нар „джънк фуудс”. Бременната жена трябва да забрави за храните в лъскави опаковки, както и за газираните напитки с много “Е”-та – консерванти, овкусители, които са рискови за здравето както на  майката, така и на бебчето. По-добре да наблегне на натурална храна, която включва седмично 3 порции месо и 2 – риба, 4-5 броя яйца, 400ml прясно мляко на ден, 50 g сирене или най-добре 100 g извара. А също – по 400 g плодове и още толкова зеленчуци на ден, 300 g пълнозърнести продукти, 2 с.л. растителни мазнини.

Колбасите, консервите, продуктите с трансмастни киселини (хидрогенизирани мазнини), изкуствени технологични подобрители, подсладители, мазните и осолените продукти е най-добре да бъдат оставени на рафтовете.

Газираните напитки с изкуствени подсладители, оцветители и консерванти крият риск от алергични реакции. Кафето трябва да е не повече от 1 чаша на ден, а прясното мляко –  не повече от 500 ml дневно. Високият прием на прясно мляко може да отключи автоимунна реакция при майката.

В: Има ли влияние начинът на хранене или качените килограми върху теглото на бебето при раждането?

О: Основното, което трябва да се има предвид е режимът на хранене. Важно е да се спазва, а не да се похапва постоянно и безразборно. Най-добър е 5-кратен режим на хранене – в 8, 10, 12, 16 и 19 часа, или: закуска, обяд, вечеря с две междинни закуски. Това съответства на жизнените ни (физиологични) ритми и начина ни на живот. Също така, когато има установен режим на приемане на храна, на организма не му се налага да прави енергийни запаси (предимно – под формата на резервни мазнини).

Друго много важно за правилното вътреутробно развитие на бебето е приемът на фолиева киселина като хранителна добавка. Обогатяването на диетата на жената в детеродна (фертилна) възраст с този витамин е добре да започне преди забременяването, тъй като невралната тръба се оформя още през първия месец, когато жената в повечето случаи още не знае, че е бременна. Препоръчителният дневен прием на фолат (витамин от група В – съединение на фолиевата киселина) е 400 микрограма. Най-много фолат се съдържа в листните зеленчуци (спанак, коприва, лапад, зеле, броколи, магданоз, копър), които ние-българите за съжаление не приемаме в достатъчни количества и затова се налага, бременните жени да приемат фолиева киселина на таблетки (хранителни добавки) през цялата бременност.  Фолиевият дефицит е рисков фактор, свързан с увреждания в умственото развитие на бебето.

Трябва да се увеличи двойно и приемът на желязо, йод и калций. Цинкът е важен за развитието на плацентата. Тези минерали се съдържат в  усвояеми форми в натуралното месо, рибата, яйцата и млечните продукти.

За да бъдат здрави бременната жена и нейното бебче, бъдещата майка трябва да съблюдава здравословен режим на хранене и да се довери на съветите на избран от нея опитен специалист по хранене и диететика.

Интервю: Мариана Майер