„Да оставим следи“ – инициативата, която събра средства за първата детска линейка у нас

Интервю на Първите седем

Велислава Каймаканова е сред едни от най-известните фотографи в България. Работила е за повечето лайфстайл издания у нас, а от няколко години се изявява и като декоратор. Омъжена е, има дъщеричка.

Тя е и организатор на инициативата „Да оставим следи“ на сдружение „Кауза“, в помощ на деца и новородени бебета със здравословни проблеми.

В края на миналата година инициативата събра близо 82 000 лева на специално организиран благотворителен търг, които ще се използват за закупуването на първата педиатрична детска линейка с транспортен кувьоз у нас. Това е  огромна крачка по пътя към осъществяването на идеята за закупуването на повече такива линейки, които да обслужват най-малките пациенти в страната, нуждаещи си от специализирана грижа и транспортиране.

П7: Дейността на сдружението започва през 2012 година в съвсем малък кръг от хора. Какво ви мотивира в тази работа?

В.К.: Всеки, който е вече ангажиран с каузата има своите лични мотиви да бъде част от нея. Някой може да се ангажира, поради липса на други важни ангажименти, друг, за да твори, трети да изяви своите административни и организационни способни. Всеки има различни мотиви. Хората са много различни, няма как да бъдат изброени техните интереси и мотиви. Освен това, мотивите се менят. Разбира се, най-главната цел е да свършиш нещо качествено и полезно, но естествено това желание е съпътствано от дребни, мънички мотиви, които като една огърлица се нижат и обикновено се оказват правилните. Към нас се присъединяват различни хора и постепенно се увличат до толкова, че в очите на околните изглеждат странно. Честно казано много са хората, които ни възприемат като някакви въодушевени наивници, които не знаят накъде са тръгнали. Но колкото и да ни се чудят, за нас всичко е цветно. Когато нещата се случват всичко е наред, когато спрат да се случват, значи не сме в правилната посока.

За мен в този момент чувството, че сме в правилната посока е осезаемо. Всяка една стотинка от средствата е похарчена напълно оправдано. Ние всички сме отговорни хора и не е нужно някой да ни прави проверка.

П7: Как съчетавате своите интереси в изкуството и фотографията с благотворителността?

Съвсем наскоро съпругът ми каза следното: Знаеш ли какво осъзнах, че може би ти си единственият фотограф, който е дарил с работата си четвърт милион лева. Как звучи това?

С моята гримьорка Силвия Стойчева решихме да снимаме, така както ние обичаме да снимаме, и понеже и двете сме твърде самостоятелни и тя много обича животни, първата идея беше да помагаме на животните, но когато Христо Мутафчиев видя снимките каза: „О, от това ще излезе нещо много по-голямо!“. И това всъщност постави началото. След това нямам много ясен спомен какво и как се случи, но аз настоях да свържем идеята си с децата. За съпътстващите подробности вече не помня, защото за мен са по-важни стъпките, които правим към бъдещето. Необходимо ми е да знам къде и за кого сме нужни, в какво сме първи, защо сме уникални. Ние всички обичаме да скачаме на високо. Разбира се, има и моменти, в които се съмняваме, но съдбата винаги ни помага, защото я има добрата воля. През 2016 година се срещнахме с г-н Шарлопов, който с много финес и такт ми даде друга насока, къде и как да снимаме други хора, защото само с популярните личности и актьорите няма как да постигнем резултатите, към които се стремим. Неговите съвети се оказаха много полезни. Вероятно ще продължим с фотографията, записахме песен, но нищо нямаше този страхотен ефект, както събитието, което организираме и на което продаваме фотографиите, направени за съответната кампания.

П7: Как се случва включването на хората, които снимате във вашата кауза?

В.К.:  Повечето хора се включват с абсолютна готовност. Е, има и такива, които търсят допълнителна популярност, но след това при едни интересът нараства с времето, при други затихва. Но, няма как всички да са еднакви. Като цяло обаче, повечето ни съмишленици са емоционално ангажирани и се включват дори по няколко пъти. Теодора Духовникова, Койна Русева, Орлин Павлов – това са хора, които са се включвали в повечето ни кампании и техните кадри винаги се оценяват най-високо. Те се продават лесно, докато хората от бизнеса дават други стойности. Трябва да сме готови да използваме всякакви идеи и възможности.
Трябва да кажа, че ние не разполагаме с възможностите на медийните и публични изяви, както и реклами, и вероятно затова       нещата се случват по-трудно и бавно, защото нашата кампания прави „от нищо – нещо“.

П7:  Какво искате да кажете на аудиторията на Първите седем? Все пак това е сайтът на модерните родители и техните деца?

В.К.: Аз не бих искала да призовавам никого, нашата идея е именно чрез изкуството да постигнем целта си, а не да разчитаме на дарения от хората.  Преди време бях отправила един апел към всички майки на София и той се заключаваше в това, че ако всички майки пуснат по един sms на стойност 1 лев, линейката ще може да бъде поръчана още на следващия ден, но…

Мисля, че ще е много по-лесно, след като видят детската линейка, да повярват в нашата кауза. Хората днес са малко обезверени. Толкова много каузи се представят пред обществото ежедневно. Надявам се, че след време ако пусна такъв апел, ще е по-лесно нещата да се случат, защото хората вече ще са видели реалния резултат и че това не са празни приказки.

П7: Как ще изглежда първата детска линейка?

В.К.: Тя ще е много пъстра, но изобщо няма да е това, което ние сме склонни да си представяме.  Това ще е педиатрична линейка с транспортен кувьоз в нея за тежки спешни случаи. Надявам се, след време, когато хората се убедят в потребността от този тип транспорт,  нещата на едно друго ниво да се променят.  Ще продължаваме напред, за да стигнем до където трябва, за да има още линейки и те да са в пълен синхрон с нашата първоначална идея.

П7: До каква степен вашата благотворителна кауза е свързана с личната ви роля на родител?

В.К.: Нещата винаги са свързани. Всяка една майка пречупва своите мисли и действия през призмата на собствената си роля, с всичките си страхове, безсънни нощи, но не това е водещото, за да се тръгне към една благотворителна кауза.  Идеята за благотворителността по-скоро е плод на възпитанието, на мисленето на един човек. Има една порода хора, които винаги са готови да дават, да помагат, дори никой да не търси съзнателно тяхната помощ.  Разбира се, за много хора, достигането до идеята за благотворителност е следствие на тежка житейска драма, при нас от самото начало идеята се основаваше на творчеството. Аз смятам, че именно творчеството е по-правилният мотив, по-вдъхновяващият и когато около мен всичко е наред много по-лесно се справям с нелеката задача да осъществявам тази кауза. За нея са пропътувани много километри, направени са много снимки, огромен ресурс за организация на всичко, стотици часове работа, но резултатът го заслужава. Така се случва, защото за всеки творец вдъхновението е искрицата, която зарежда и дава ежедневен тласък.

П7: Фотографията, изкуството, любовта, родителството и благотворителността за вас е …

В.К.: Всичко това е вселенската любов! Нищо друго, което е извън нея не е реалистично и истинско. Вярвам в любовта, в каквато и форма да е. Когато правиш нещо с любов, всичко се получава, защото на помощ идва невидимата енергия, която е в основата на всяко позитивно начинание.