Д-р Тиана Николова: Мисията на всяка жена е да бъде майка

Интервюто е публикувано в сп. Първите седем, бр. Пролет 2013

 

Д-р Тиана и д-р Валентин Николови са собственици на акушеро-гинекологичните болници “Свети Лазар” в София и в Скопие. В двете здравни заведения има официално акредитирани банки за стволови клетки. С д-р Николова поговорихме за майчинството, работата и раждането.  

П7: Д-р Николова, лесно ли се решихте да станете родител и какво Ви костваше това?

Т.Н.:  Не съм имала колебания или съмнения, нито пък проблеми с психологическата нагласа. Всяка жена трябва да роди поне веднъж. Това е най-важната мисия в живота й – най-вече за самата нея. Чувството да бъдеш майка не може да се сравни с нищо друго. То няма измерения в буквалния смисъл. Ако някой започне да ги търси, това означава, че е тотален егоист.  

П7:  Кое е по- голямо предизвикателство – да раждаш или да израждаш дете?

Т.Н.: Да раждаш е предизвикателство – няма връщане назад. Въпреки че според природата това е най-естественото нещо на света и не можеш да избягаш от него. А израждането за мен е професия, всекидневие, дълг – за това съм учила. Не съществува провокация – дори и в най-драматичните случаи.  Колкото и на някои да им изглежда страшничко, ние го усещаме по различен начин.   
  
П7: Смятате ли, че днешните майки са достатъчно смели да говорят открито за страховете си по време на бременността и след раждането?

Т.Н.:  По време на бременноста говорят, но след като родят, стопират порива си за споделяне. Това е криворазбрано притеснение. А в разни сайтове са тиражирани доста несъстоятелни мнения – че ако не се отречеш напълно от себе си и не спазваш така наречените общоприети правила, си лоша майка. Че ако не кърмиш до година и половина – когато детето си вече тича наоколо и хапе гърдите ти – нарушаваш нормите на патриархалния морал и съвестта трябва да те гризе. Звучи елементарно – като че ли сме в началото на миналия век.  Подобни дебати започват да придобиват очертания на масова истерия. Подобни изводи се превръщат в с нищо неоправдана тенденция. Когато аз бях млада майка, никой не се впускаше в самоцелни философии. Не може един родител да е лош. Е, разбира се, има патологии и социални недоразумения.   

П7: Колко процента от татковците искат да присъстват на раждането по свое желание?

Т.Н.:  В някои аспекти това също е особена тема. 95 процента от татковците влизат в родилната зала. Между тях са дори тези, които в началото са били категорични, че няма да го направят.  Но се оставят да бъдат убедени от съпругите им и от собствените им майки. Татковците, които по собствено желание слагат маската и престилката, са не повече от 30-40 процента.  Този акт на смелост и съпричастност също е нова мода, която тръгна от интернет и от училищата за бременни. При нас татковците наблюдаваха раждането много преди това – още през 1999 г.  Но цялата тази акция трябва да бъде много добре премислена. Защото често провокира проблеми със сексуалните контакти между съпрузите след раждането. Понякога ефектът е обратен – вместо да доведе до сплотяване на семейството, “участването” предизвиква отчуждаване.  И се стига до посещения на психоаналитик.  Подсъзнанието е непредвидимо и то включва в неочаквана посока. Не всеки мъж умее да понесе този вид психологическо натоварване. Изследване в Германия доказва, че всеки втори мъж, който има проблеми в секса, е бил свидетел на раждането на поне едно от децата си.   

П7:  Дали това е приятен или по-скоро е неприятен спомен за тях?

Т.Н.: Има някои мъже, които се фиксират около раждането – ангажират се, започват да ти обясняват как трябва да роди майката. Това е малко комично. Когато някой мъж трябва да оперира простатата си, не съпругата му е тази, която избира и решава как да стане това.

П7:  До колко важно е да запазим сексуалната активност след раждането?

Т.Н.: Какво значи да запазим? Нима би следвало тя да бъде нарушена? Защо да се случи това? Поради какви причини? Ако между мъжът и жената съществуват нормални сексуални отношения преди бременността и раждането, те ще продължат и след тях. Ако раждането се превърне в повод за разрив, то веднага се досещаме, че чувствата между партньорите са били формални и вероятно фалшиви.

П7:  Как да останем все така сексуално атрактивни за силните си половинки след появата на детето и всички други  грижи покрай него?

Т.Н.:  А нима ние, жените, не бива да бъдем атрактивни във всеки момент от живота си? Ако признаем, че след раждането са възможни усложнения във визията и във връзката, то това означава ниско самочувствие, комплекси, липса на доверие. 

П7:  Смятате ли, че днешните майки обръщат достатъчно внимание на себе си като жени и какво бихте ги посъветвали?

Т.Н.:  Да се поддържат всекидневно. Да отделят време за външния си вид.  Да отслабнат. Понякога младите майки мислят, че диетата не върви с кърменето. Но не е така. Кърмата не идва от храната, механизмът е различен. Има жени, които остават дебели по две години. След това раждат второто си бебе и така потъват в постоянна небрежност.  Повлеканите не са вълнуващи за никого. А и за самото дете е полезно и приятно да има майка, която изглежда и се чувства добре. Ако тя е изнервена, нейната фрустрация се прехвърля и върху детето. Всяка жена трябва да помисли за себе си. За да бъде адекватна в очите на мъжа си и на обществото.   

П7:  Какви интересни процедури се предлагат в момента?

Т.Н.: Лазерна реювенализация – подмладяване и стесняване на влагалището. То може да се “смъкне” след третото раждане. Това е от най-модерните процедури. Дамите, на които е правено секцио, нямат необходимост от нея.  

П7: Какви са най-интересните мисли, които минават през главите на родилките, докато са при Вас?

Т.Н.: Всички се страхуват – колкото и да си мислят, че са готови, колкото и да го заявяват на висок глас. И това е съвсем естествено – обратното би било изненада. Не ги успокояваме повече от необходимото. Успяваме да тушираме страха, но когато дойде моментът, той се връща.

П7: Как успявате да комбинирате отговорните задачи в клиниката и едновременно да бъдете страхотна майка?

Т.Н.: Кой е казал, че съм страхотна майка? И защо трябва да се старая да бъда супер? Защото е модерно ли? Аз съм нормална майка, която иска най-доброто за детето си. А и дъщеря ми София е много свястно момиче. Тя иска да учи медицина, но не само защото трябва да се заеме със семейния бизнес. Просто го желае – съвсем осъзнато. Оказа се много сериозна и зряла личност, макар и в тийнейджърска възраст.   

П7:  Какви съвети бихте дали на младите момичета, които се притесняват да направят крачка към забременяването?

Т.Н.: Майчинството е естествен процес, няма защо да се притесняват от него. Но ако са обзети от какъвто и да е тип отрицателна енергия, означава, че не са готови. Всяка жена усеща с душата и сърцето си, че иска да роди. Никой не може да я накара насила. Съветите са излишни – особено при неукрепнала психика. Даже жените, които нямат партньор, един ден решават, че искат да имат дете. За тях това е много по-важно, отколкото да си намерят съпруг.

П7:  Сигурно имате много интересни случаи в клиниката, кои са най-нетипичните, с които сте се справяли в последно време?

Т.Н.: Имали сме пациентки с варицела, с тежка ортикария, със свински грип. Да не говорим колко често родилките са с високо кръвно налягане – дори през последните три месеца от бременноста. Жени с по две матки и други с миоми стават майки на прекрасни деца. Това са все патологични случаи с щастлив финал. Никога не сме препращали пациентки някъде другаде – всеки път сме се справяли на място. Казват, че в частните болници обикновени случаите са лесни.  За 13 години сме решавали много тежки и сложни ситуации. Включително и при плацента превиа – това означава силно и постоянно кървене, докато не излезе бебето.  С огромна радост два пъти сме довели на бял свят естествени тризнаци – които не са ин витро. Разбира се, със секцио – всеки от тях е обърнат накъдето си иска.