Битката на авторитетите …

… или кой командва, когато за едно дете се грижат много възрастни

Темата винаги е била предизвикателство за много семейства, но е особено актуална, откакто живеем в Ковид-кризата. Нужда от помощ в отглеждането на децата се появява по различни причини. Няма кой да гледа детето, когато детските градини не работят, родителите не успяват да се справят с всички свои задачи или искат да работят активно, да отделят време за себе си, или детето има нужда от постоянно наглеждане.

Разбира се, има хора, които комуникират с лекота и дори с трима-четирима гледачи възпитават детето в хармония. Тези хора вероятно са истински дипломати. Настоящият текст има за фокус причините и ситуациите, които предизвикват напрежение между възрастните, полагащи грижи за детето.

Кои са корените на проблема?

Често, когато помагат роднини (баби, дядовци, лели и братовчеди), неизказано се появява усещането за вършене на услуга. Поради това често се случва у родителите да се появи чувство за вина, а помагачите да се усещат с повече “правомощия“. Досещате се, че това е силна предпоставка за създаване на проблеми.

Разликата в разбиранията за възпитание на отделните личности е още един съществен момент.

Ето един популярен сценарий: Младият възрастен си спомня ясно случки от своето детство, когато е страдал от възпитателните методи на своите родители. Обещавал си е никога да не допуска за своето дете такова неразбиране, налагане или притискане. А ето, че днес е принуден от обстоятелствата и се налага да вижда същите методи, прилагани от същите хора върху своето дете. Чувството за вина и предателство към собствените си разбирания са неизменни.

Вариантите са абсолютно индивидуални, затова ще споменем само още един обобщен образ на напрегнати отношения:

По-възрастният гледач налага своите разбирания, защото има опит и знае “как се гледат деца“, а младите родители искат да прокарат своите разбирания и препоръчваните от съвременните педиатри нови подходи.

Разбира се, трябва да отделим специално място на популярното схващане у нас, че “внуците са за глезене, майките и бащите им да си ги възпитават“.

Какво да се прави в такава каша?

Добро начало е родителите да анализират старателно ситуацията, в която се намира семейството.

Съществуват ли чувства на вина, натрапване, задължение, потискане, примирение, предателство, непоносимост?

Кои ситуации ги отключват? Могат ли да се избегнат?

Втора задача е да се изгради план за позитивно действие. Той винаги е индивидуален и може да има безброй нюанси. Във всички случаи неизменно трябва да се спазва:

1. Да има единен подход към детето.

2. Всички възрастни да са спокойни и да знаят какво се очаква от тях във всеки един момент.

Този план се създава с разговори. Толкова пъти, колкото има нужда. Ако се налага преговорите и стиковането на поведения се правят всеки ден. Разбира се не пред детето!

Изяснява се и се записва (в няколко екземпляра) в какви моменти (хранене, спане, обличане, разходки, тръшкане, падане, сънливост, разлигавяне, инат и т.н.) кой модел на поведение ще спазват всички възрастни:

*само предпочитаните методи от родителите;

*само предпочитаните методи от помагачите;

*Когато детето е само с помощника, да се следват неговите подходи;

*Когато всички са заедно, се следва само подхода на родителите или само подхода на помощника;

*Избягват се моменти всички заедно, тъй като не може да се избегне хаосът.

Защо е толкова важно да се стиковат поведенията на възрастните?

Единният подход към детето дава основа неговият характер и качества да се развиват в градивна посока.

Хаосът в изискванията към детето, води до развиване на хитрост, подмолност, прикриване, лъгане, разглезване, егоизъм. И точно те стават основа на формиращия се характер.

Всеки родител, желаещ възпитано и отговорно дете, трябва да има предвид тези факти, когато в главата му се появят мисли на разочарование и отстъпчивост:

“Не мога да се боря с майка ми, тя си е такава“

“Ползваме помощта на леля ми, неудобно ми е да й правя забележки.“

“Такъв си е дядо му, като пратим детето на детска градина всичко ще си дойде на мястото.“

Каквото и предизвикателство да е предложил живота в момента, с приоритет и най-голямо внимание трябва да се подхожда към децата. За да сме сигурни, че се развиват в правилна посока характерите, разбиранията, отговорностите и качествата на бъдещи силни и отговорни личности.