В първите седмици от живота си, новороденото има две основни нужди – да се храни и да спи. Да, това е така, според нас – възрастните. Но всъщност малкият човек има далеч повече нужди от това да бъде нахранен, преобут и приспан. И понеже все още не владее речевата комуникация или поне ние все още нищичко не схващаме от нея, бебето е принудено да ни съобщава своите желания и нужди посредством своя плач.
За всяка майка е повече от ясно, че плачът на бебето е послание за нещо различно в различните моменти от денонощието. Естествено татковците, в повечето случаи, не мислят така. За тях в бебето просто „си реве“, защото е бебе. Но би било добре ако и те се опитат да вникнат в особеностите на всеки детски плач, за да могат по-активно и целенасочено да се включват в отглеждането на децата. Затова следващите редове посвещаваме и на младите татковци.
И така: Често бебешкия рев ни се струва пронизителен и невъзможен като децибели и интензивност, но той съвсем не е еднакъв във всеки конкретен случай и е добре да знаем, че всеки път когато плаче, бебето просто иска да ни каже нещо различно. Най-вероятно!
Бебето плаче, защото може да е гладно, уморено, защото го боли коремчето или защото го е страх, а може би се чувства самотно. За да можем да го успокоим е добре да се научим да различаваме видовете детски плач и да действаме според конкретната ситуация. Така ще си спестим хаотичното суетене около детето, с което обикновено не само не го успокояваме, но често още повече го напрягаме и изнервяме.
Нормално е родителите да изпитват силна тревога, когато бебето плаче и когато не могат да го успокоят да се притесняват, но единственият начин бебетата да комуникират с нас в първите седмици от живота си е чрез плач.
Ето няколко основни състояния, които могат да се разпознаят според начина, по който бебето плаче.
1. Глад
Когато бебето е гладно, то освен,че плаче силно, се опитва и да си напъха юмручето в устата, ако го гушнете, ще забележите, че иска да суче. Този плач е интензивен и ритмичен и не се поддава на никакви прийоми за успокояване, освен слагане на гърдата или подаване на шише с мляко.
2. Умора
Бебето плаче, търкайки си очичките. Плачът започва тихичко, но постепенно набира интензитет и сила. Понякога бебетата са толкова уморени, че е невъзможно да се успокоят и продължават да плачат неутешимо. Така се получава един омагьосан кръг – от една страна на бебето му се спи и плаче заради това, но понеже плаче твърде силно, е невъзможно да заспи. Да го успокоите в този случай, е задача с повишена трудност. Този плач може да се обърка с плача от глад, но ако се опитате да му дадете да суче, то ще продължи да плаче и ще върти главичката си настрани.
3. Превъзбуда
Когато по някаква причина режимът на бебето е нарушен е възможно то да реагира с плач. В подобни случаи е добре да го гушнете, да намалите осветлението и шумовете в стаята и да останете при него, докато се успокои напълно.
4. Уплаха
Този плач е писклив и рязък, а изражението на детето може да ви се стори стреснато. Трябва да се опитате да успокоите бебето, гушнете го, за да почувства топлината на тялото ви и да чуе гласа ви. Можете да му попеете тихичко или просто да му говорите гальовно.
5. Колики
Плачът в този случай се характеризира с висока интензивност, ритмичност и продължителност. Бебето присвива крачета към коремчето, свива се и се гърчи. Плачът може да продължи докато трае коликата и докато настъпи облекчаване и освобождаване от събраните в стомахчето газове. Можете да гушнете бебето като го обърнете с коремче върху себе си и да поставите главичката му на рамото си.
6. Иска прегръдка
Този плач е далеч по-поносим, по-тих и уклончив. Бебето се успокоява веднага щом усети нечие присъствие. Може да спре да плаче дои само ако го помилвате по главичката или хванете ръчичката му без да го вдигате от леглото.
Бебешкият плач не бива да плаши никой родител, той е нормална реакция, съобщаваща ни конкретна нужда. Минутите, които ще посветите, за да го успокоите не са загубено време, защото именно в тези моменти връзката между вас и детето ви ще се заздрави и укрепне.
Когато сме родители за първи път, е нормално да се тревожим и притесняваме, да се чудим и да се страхуваме, особено ако бебето плаче силно и безутешно. Нормалната родителска реакция е да искаме и да се стремим да го успокоим по най-бързия начин, но плачът не бива да се възприема като боен вик за начало на битка, защото децата усещат нашите страхове и чувства и техните реакции са ответни на нашите. Обичта, спокойната реакция и родителската интуиция също са от огромна полза. Затова е важно да запазим спокойствие и да действаме, без да се страхуваме, че ще сгрешим.
Прочетете още:
7 начина да разсеете лошото настроение на децата си
