Родила съм се много трудно. След около 14 часа мъки и очакване съм се появила, полумъртва, на лилаво-сини петна. Майка ми казва, че съм била най-грозното бебе в болницата, а тя – най-щастливата жена на света. Когато акушерката ме е показала на баща ми, той възкликнал: „А, ето го моето момиченце, има като моите уши!“. В този момент жената ме е обърнала и майка ми добавила: „И като моите!“. Та така, с два различни формата уши и много енергия съм стартирала житейския си път.
Имам млада майка, била е само на 19, когато ме е родила, но може би точно това й е помогнало да се справи с новото начало. Първа любов, първо дете, нежни трепети и не малка доза страх са били нейни спътници в отглеждането и възпитанието ми. Баща ми ме научи да се наслаждавам на живота, да виждам доброто в хората, да обичам книгите. Майка ми ми казваше – винаги да имам едно наум. А баба добавяше – оглеждай се, преди да пресечеш улицата! Дядо не е от приказливите. Той умее да слуша.
Нямах и 4 навършени години, когато ме научиха да чета. Другарката в детската градина ме оставяше да чета на другите деца и ходеше да пуши с домакинката. А аз най-много от всичко обичах буквите и историите, които сътворяваха. Цял един нов, необикновен свят.
На 6 години и главно по мое настояване ме изпратиха на училище. На първия учебен ден ми повериха ключа на знанието, за да го пазя! Сложиха ми синя връзка и ми казаха, че вече съм чавдарче, което е важно и отговорно. Всяка сутрин на входа на училището ни проверяваха, дали сме с правилно завързани и изгладени връзки. Ако си я забравил, трябваше да се върнеш и да си я вземеш. Няма как да прекрачиш прага на класната стая, ако не си примерно чавдарче! Това беше моята втора отговорност.
Когато започнаха да ни преподават буквите, аз си мислих, че до края на срока ще си гледам кефа, защото вече отдавна ги знаех и изписвах правилно. Уви. Левичар съм по рождение, а комунизма не обича различните. Докато другите деца играеха след часовете, аз преписвах от една книга с дясната ръка, за да се науча и да не развалям дисциплината в класа. Днес излязоха изследвания, че ако накараш детето си насила да извършва дейности с ръката, с която не е активно, то може да започне да заеква, да пелтечи, да има говорен дефект. При мен май не се прояви. Не знам. Това беше моята трета отговорност – да не развалям дисциплината в класа.
„Искам да съм на 6 и да нямам никакви отговорности“ – ми каза един приятел онзи ден, докато ми споделяше, колко много работа и задачи има да свърши до края на работния ден.
Ми аз не искам. Минах на следващо ниво 🙂
Да бе да …
Автор: Сиана Димова
