от Цветан Ангелов
Имаме бебенце — наша сестричка,
мамина мила, добра дъщеричка!
С тънко вратленце,
с чипо носленце.
Рита с крачета,
шари с очета.
То е на месец и няколко дни.
То е повито сега в пелени.
Има си шапчица — люляков цвят.
Няма по-хубаво в целия свят!
Само че… то не разбира сега
ни от картинки, ни от шега!
Агънце мило показах му аз —
то се нацупи, заплака завчас.
Аз му показах страшна ламя —
то се зарадва, то се засмя.
Нека се смее, нека си плаче!
Как да се сърдиш
на пеленаче?
